Спорът около замърсяването на "Асарел Медет" се задълбочава

След като през миналата седмица десетки неправителствени организации и инициативни комитети от селата Попинци, Баня и Бъта изпратиха жалба до Европейската комисия (ЕК) и до Комисията по петициите в Европейския парламент заради "безнаказаното замърсяване на околната среда от медодобивния комбинат "Асарел Медет" през последните 20 години ", от "Асарел" отрекоха да са нарушавали правилата. На свой ред от комбината обвиниха единия от еко активистите - Константин Дичев, в "неглижиране на усилията и отговорното поведение на други организации, институции и учени".

В изпратено до Investor.bg писмо от комбината твърдят, че обвиненията са неоснователни, защото "Асарел Медет" е една от малкото компании в България, изградили три пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. Изводът на ръководството е, че при това положение не може да става дума за замърсяване на реките Панова и Асарелска, които са притоци на река Банска Луда Яна.

Според прокуриста на "Асарел Медет" Иван Дончев замърсяването на реката от средата на миналата година, когато цветът на водата се е променил, а стотици мъртви риби са намерени по бреговете, е в резултат на "стихийно природно бедствие - пороен дъжд с интензитет 92 л/кв. м". Според комбината тогава за кратко време (няколко дни) е имало частично отклонение от пределно допустимите норми за чистотата на водата. В резултат на това обаче рибата, с която местното ловно-рибарско дружество преди това беше зарибило реката, беше изтровена, припомниха еколози.

От "Асарел" отричат също, че е имало "залпови изпускания на флотационен пулп и меден концентрат" от Обогатителната фабрика. Местното население обаче смята, че фабриката често ползва обилните валежи, за да изпуска тайно и по малко от залежалите количества замърсители. Дончев обясни, че микроязовирът е с вместимост 20 000 куб. м и събира твърд отток от естествени ерозионни процеси. По думите му този язовир се почиства на добра воля от компанията.

В писмото на "Асарел Медет" се твърди, че представителят на Гражданското движение за борба с организираната политическа престъпност (ГДБОПП) Константин Дичев има лична неприязън към компанията и бранша като цяло, затова "може би цели всяване на страх сред  хората в региона".

Сред жалбоподателите са още "Гражданското сдружение срещу минното замърсяване", базираната в Пловдив "Коалиция за антикорупция", водена от адвокат Христо Николов, както и Душана Здравкова, бивш член на Европейския парламент и дългогодишен съдия.

"Като изключим клеветите по мой адрес в това писмо, мисля, че има пълно разбирателство - необходима е международна независима арбитражна експертиза, за да може най-накрая да бъде доказана вината на един от нас. В същото време ще потърся правата си в съда за клевета. Мисля, че исканата от нас  и неполучена  документация от ръководството на "Асарел Медет" ще бъде изискана в хода на съдебното дело и ще се докаже правотата ни, успоредно с проведената независима експертиза", заяви лаконично в отговор Дичев.