Предлагат създаването на инвестиционен съвет в земеделието

Специален инвестиционен съвет към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да контактува с потенциални големи инвеститори в земеделието. Това предложение отправи председателят на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев по време на дискусия за бъдещето на Общата селскостопанска политика, организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).

Според д-р Тренчев със създаването на такъв съвет, съставен само от бизнесмени и общественици от селскостопанския сектор, ще се „прескочат“ административните спънки, с които често големите инвеститори се сблъскват, като контактуват директно с държавните органи.

Зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров прие идеята за създаването на инвестиционния съвет. Той пое ангажимента да организира такъв орган, но не коментира конкретни срокове за създаването му.

Константин Тренчев призова още за по-малка политическа намеса в селското стопанство и намаляване на административните пречки пред предприемачите. Той предложи да бъда въведен данък за всеки декар необработена земя, който да се заплаща от собствениците. По този начин те ще бъдат принудени или да обработват земята, или да я дадат под аренда, или да я продадат. Така ще се улесни процесът по уедряването на земеделските земи, смята председателят на КТ „Подкрепа“.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че в селскостопанския сектор на България липсва защита на конкуренцията, а монополите и картелите са нещо обичайно. В тази връзка от икономическия и социален съвет припомнят, че две трети от субсидиите за селското стопанство в България отиват при само 4% от земеделските производители. Това дава силни конкурентни предимства на определени играчи от конкретни браншове.

Зам.-министър Цветан Димитров посочи, че доходите на фермерите са много по-ниски от доходите във всеки друг сектор в икономиката, като тази тенденция важи за целия ЕС. В България обаче субсидиите за земеделците формират само 27% от средния предприемачески доход в сектора. В еврообщността процентът достига 40 при значително по-висока брутна добавена стойност на българското селско стопанство.

Цветан Димитров отбеляза, че заетите в земеделието към края на 2010 г. са намалели с около 21% спрямо 2007 г. до 752 хил. души. Намалели са и стопанствата - от близо 500 хил. до 360-365 хил. към края на миналата година.

Професор Лалко Дулевски от ИСС за пореден път посочи, че съветът настоява за Общата селскостопанска политика за новия програмен период 2014-2020 г. да бъдат осигурени не по-малко от досегашните финансови ресурси, заложени с бюджета на ЕС. Институтът е изчислил, че делът на средствата за европейското селско стопанство в общия бюджет на общността силно е намалял: от 75% през 1985 г. до малко повече от 39% през 2013 г., или 0,45% от БВП на ЕС.

Изчисленията сочат още, че средният селскостопански доход в 27-те държави членки на ЕС е с 50% по-нисък от средния доход в останалите икономически отрасли. На този фон разходите на стопаните за горива, торове и електроенергия са на най-високото си равнище от 15 години насам.

Дулевски посочи още, че в съюза преобладават малките стопанства със среден размер 12,6 хектара. Затова е изключително важно да се води политика, която да помага за запазването на тези малки стопанства, тъй като те осигуряват заетост на половината от работната сила в земеделието на Европейския съюз.