Конституционният съд отхвърли искането за касиране на президентските избори

Конституционният съд (КС) реши, че изборът на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент не противоречи на Конституцията, съобщиха от съда.

Общо 71 народни представители от БСП, ДПС и "Атака" поискаха касиране на изборния резултат, като мотивите си бяха изложили на 18 страници.

Според депутатите изборът е протекъл при груби нарушения на Конституцията и Изборния кодекс в условията на лоша организация на изборния процес. Като мотиви за обявяването на вота за незаконен те посочиха необоснованото удължаване на изборния ден, грешки и неподготвеност на избирателните комисии, недостатъци на изборните книжа.

В становището си пред съда новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова посочват, че не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения. Според тях обаче съдът трябвало да прецени дали съществени нарушения, които да изкривят изборния резултат. 

Като пропуск КС отчита фактът, че няма предвидени правила за големината на избирателните секции, тъй като някои от тях са обхващали повече от 1000 избиратели. От друга страна, обаче в нито една секция в страната не са гласували повече от 936 души.

Така нарушенията, които депутатите твърдят, че са допуснати, реално не са от такова естество, че да се ограничи активното избирателно право на гражданите.
Конституционният съд преценява като недостатък на Изборния кодекс, че не предвижда за ЦИК срокове за издаването на методическите указания за работата на избирателните комисии и за организиране и осъществяване на обучението на техните членове. Това обаче не означавало, че ЦИК е извършила закононарушение.

Съдиите правят констатацията, че изборната администрация – както централната, така и по места - е била неподготвена и поради това изключително затруднена за едновременното произвеждане на президентски и местни избори.

По отношение на списъците за гласуване Конституционният съд не намира противоконституционно лишаване от права.

Въпреки това магистратите посочват, че общата и неясна формулировка в Избирателния кодекс, в която липсва изрично изброяване на всичките компоненти на списъците, засягащи гласуването, несъмнено затруднява изборната администрация, не е в съответствие с принципа за правовата държава и законодателят е длъжен да отстрани законовия недостатък, като посочи изчерпателно компонентите на такъв списък, недопускащ дописване в изборния ден.

Според магистратите заличаването от списъците не означава забрана за дописване, а е затрудняваща процедура, която няма място в съвременен изборен закон и практика.

Относно удължаването на изборния ден Конституционният съд приема, че то е осъществено с цел да се даде възможност на чакащите избиратели да упражнят основното си политическо право по Конституцията – избирателното.

Няма съмнение обаче, че е налице нарушение на конкретна законова разпоредба. Съдът заключава, че това нарушение не е от такъв характер, че да доведе до решаваща промяна на крайния изборен резултат, заключават магистратите.

Въпросът за това дали министър е упражнявал правото си на отпуск, а в същото време е бил председател на предизборен щаб, може да е предмет на специфичната политическа отговорност на министрите пред парламента, а чрез него - и пред народа, но не води до заключението, че произведените избори за президент и вицепрезидент са незаконни на това основание, се посочва в решението на КС. 

В крайна сметка съдиите отхвърлиха искането за касиране на изборите. Решението влиза в сила от постановяването му.