Как хляб от древно жито обира класации за иновативни продукти

За разлика от обикновеното жито, килограм от което струва между 28 и 40 стотинки, лимецът върви от 2 до 10 лв. за един килограм, което се обяснява с трудоемкото производство и ниските му добиви. Докато от един декар лимец се получават между 150 и 180 килограма зърно, при съвременните сортове пшеница нормалното производство е от 400 до 550 кг от дка. Затова и малко фермери се наемат да го отглеждат.

Освен скъпата суровина хлебопроизводителите имат немалки разходи и по самото производство. За разлика от новите сортове пшеница това зърно е обвито не с една, а с четири люспи, което изисква допълнителна обработки за отстраняването им.

За да може хлябът да съхрани лечебните съставки на лимеца, зърното се мели всяка седмица, защото престоялото брашно губи от качеството си, поясни още Добрева.

Немалко усилия са коствали на технолозите да открият и подходящата рецепта, така че хлябът да се замесва само с мая и квас и в същото време да се постигне необходимата трайност за реализацията на хляба в търговската мрежа. Без консерванти „слънчевия хляб“ има трайност четири дни.

Въпреки сравнително високата си цена от 1,90 лв. за 300-грамово хлебче потребителите вече оцениха качествата му и той се търси дори от хора, които поради сериозни здравословни проблеми са изключили хляба от всекидневното си меню, обяснява още Маргарита Добрева.

Eнергията на „слънчевите хлебчета“

Това, което прави лимецът уникален, е, че той съхранява положителните енергии и е неподатлив на вредните химични и други влияния, пояснява Маргарита Добрева. И добавя, че когато глутенът (по него се оценяват хлебопекарните качества на зърното) няма химическа обработка при отглежаднето на зърното, както е при лимеца, то и брашното от него дори леко ухае на цветя.

Невероятен тест за издръжливостта на това зърно се оказала ядрената авария в Чернобил през 1986 г., когато лабораторни изследвания от насаждения в Украйна, намиращи се на 200 километра от централата, установили, че зърното не съдържа радиация. Благодарение на люспестата си защита „лимецът“ се е оказал единственото растение, останало незасегнато от пагубното за останалите живи организми лъчение.