Крайните мерки срещу неизплащането на заплати скоро може да станат факт

Очаква се до един месец парламентът да гласува промените в трудовото законодателство, които да осигурят по-голяма защита на служителите при продължително забавяне или неизплащане на заплатите им. В момента работниците нямат почти никакъв шанс да защитят правата си, ако са нарушени от техните работодатели, алармираха синдикатите.

Промените в Кодекса на труда вече минаха на първо четене в парламента.

С измененията се регламентира при ненавременно изплащане на заплатите, некоректните работодатели да отиват на съд. По този повод преди седмица министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов поясни, че със законовите промени се цели работниците да могат да удостоверяват с документ забавянето на заплатите.

Работниците ще могат да изискват от счетоводствата на фирмите, в които работят, документ за дължимите суми, който да представят в съда. Тотю Младенов поясни, че става въпрос за извънсъдебно решаване на забавените плащания с изпълнителен лист и съдя изпълнител. С документа ще могат да се запорират имуществото и сметките на предприятието.

Друга промяна в Кодекса на труда предвижда да се криминализира умишленото укриване на осигурителните вноски от страна на работодателя. 

В тази връзка президентът на КНСБ Пламен Димитров неотдавна коментира, че с тази промяна на практика се приравнява неплащането на осигуровките с неплащането на данъци. Този вид нарушение ще се третира като данъчна и осигурителна измама и ще може да се преследва от закона като престъпление от общ характер, като крайната цел е да се свие делът на фирмите от сивия сектор.

Синдикатите предлагат още една промяна в трудовото законодателство, според която при изпадане в несъстоятелност на една фирма първо да се търси начин работниците да получават парите си, а след това да се търсят възможности за разплащане с банките и държавата. Това предложение рязко контрастира с Търговския закон, където при фалити държавата е на първо място в списъка на кредиторите, затова е трудно да се прогнозира доколко искането на синдикатите ще бъде прието.

В началото на седмицата от Главната инспекция по труда оповестиха данни, според които тенденцията за масово забавяне на заплати се увеличава. Липсва обаче официална статистика за броя на фирмите, които са длъжници на своите служители по отношение на забавените заплати, нито е ясно с колко месеца са тези просрочия.

От инспекцията по труда припомнят, че миналата година под натиска на държавата работодателите са изплатили 72 милиона лева дължими трудови възнаграждения на работниците, а през 2010 г. тази сума е възлизала на 91 милиона лева.

Най-некоректните работодатели са в строителството, търговията на дребно, хранителната индустрия и ресторантьорството, припомнят от инспекцията по труда.

В края на миналата година и премиерът Бойко Борисов настоя парламентът да приеме промени в трудовото законодателство, които да защитават в по-голяма степен интересите на работниците след фалити на фирмите.

Синдикатите отдавна настояват умишленото неплащане на осигуровки и на заплати да се криминализира. КНСБ и КТ „Подкрепа" предлагат фирмите, които не плащат заплати навреме, да нямат достъп до еврофондовете и до обществените поръчки.

Според приетите на първо четене промени в Кодекса на труда за работа без трудов договор вече ще се наказват не само работодателите, но и работниците.

Размерът на санкцията за служителя ще е равна на трикратния размер на социалните и здравните му вноски, изчислени на база минималния осигурителен праг за съответната професия. Глобата за работодателя за същото нарушение остава без промяна - между 1500 и 15 000 лева. Предвижда се глобите да се превеждат в Държавното обществено осигуряване и в здравната каса.