Защо България не бърза да влиза в еврозоната

Оттогава всеки лев в обрaщение е подкрепен на 100% с валутни резерви в Българската народна банка – първоначално в марки, а след 1999 г. - в евро. Тази практика е известна като валутен борд и е много по-силна от обикновения фиксинг на валутния курс. Това е така, защото по принцип в условията на паричен съвет централната банка би могла да отговори на спекулативна атака върху лева чрез приемане на левове в замяна на евро, които банката държи в резерв.

Откакто България въведе борда си средната реална работна заплата се увеличи с повече от 10 пъти до над 400 долара днес. Икономическите реформи позволиха действително повишаване на производителността и не доведоха до ръст на инфлацията, която от 1997 насам е едноцифрена на годишна база.

Българският валутен борд принуди правителството да контролира разходите си, тъй като централната банка няма свободата да печата пари. България днес не само изпълнява Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, но, ако се присъедини към зоната, тя ще бъде една от "звездите" ѝ с публичен дълг от под 20% от БВП. Подписалите Маастрихтския договор страни потъпкваха обещанията си още от началото. Фиксираният курс на лева спрямо еврото и изискванията за резерв елиминираха този избор.

Икономистът от Университета Johns Hopkins проф. Стив Ханке, който се смята за бащата на валутния борд в България, както и в ред други държави в региона, казва, че от месеци е препоръчвал на София да стои далеч от еврозоната.

Но „това няма нищо общо с т. нар. заплаха от еврото“, казва Ханке пред Wall Street Journal. „Те са част от онова, което аз лично наричам „единната еврозона“, което означава, че се ползват с предимствата на европейския валутен съюз, без да се налага да членуват в агонизиращия политически и фискален клуб".

„Левът е клонинг на еврото“, добавя Ханке. „Същият е като еврото. Това не е вот на недоверие към единната валута, това е потвърждение на техния суверенитет да контролират собствения си валутен режим“, казва още икономистът.