Защо България не бърза да влиза в еврозоната

Българското правителство обяви преди дни, че отлага плановете си да въвежда еврото, което трябваше да се случи след 2015.

„Възприятието ни, както и това на обществото се промени", аргументира се финансовият министър Симеон Дянков пред Wall Street Journal. „В момента не виждам никакви ползи от евентуално членство в еврозоната. Единствено разходи".

А това, според някои, е поредното доказателство за необходимия и сигурен срив. Известният британски сайт HousePriceCrash.co.uk извести за изнесения урок от най-бедната страна в Европа, която просто заяви на валутния клуб "да се разкара".

Russia Today, англоезичният глас на Кремъл, нарекъл Дянков „финансов експерт“, характеризира становището на България така: „Не ви искаме еврото, защото великият ви проект е силно увреден, изграден върху пясък и е същинска катастрофа".

Само че България не каза нищо подобно. Както Дянков вече сподели пред WSJ, „обществото с право иска да знае кого ще трябва да спасява, след като се присъедини. Твърде рисковано е за нас, а също така не е сигурно какви правила ще има след година или две".

Трудно е да се оборят тези опасения. Но те отразяват скорошното развитие на континента, чиито лидери сякаш използваха средиземноморската криза като причина да загърбят основополагащите споразумения на валутния съюз, и по-специално забраните на спасителните планове, за да създадат фискален съюз, който да работи заедно с монетарния.

Новината от София от тази седмица показва, че страната предпочита да поддържа фиксиран валутен курс към еврото, вместо да се присъедини към официалния европейски валутен механизъм.

Защо ли? Защото работи. Страната въведе практиката през 1997, когато обвърза валутата си с германската марка, с което отговори на колапса на Съветския съюз и на краха на своята банкова система. Инфлацията по това време бе трицифрена. Само през 1996 левът се срина с 560%. До края на същата година средният български доход бе по-малко от 30 долара месечно – недостатъчно дори за чифт Levis, да не говорим за разходите на домакинствата.