АИКБ иска по-голямо участие в управлението на еврофондовете до 2020 г.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за всяка оперативна програма през следващия програмен период (2014-2020) да има квота за усвояване от страна на частните бенефициенти, която да не може да бъде нарушавана, се съобщава в информация до медиите.

Авансът за частните структури при използване на европари е 20%, а при държавните - може да стигне до 40% от средствата, посочва председателят на УС на АИКБ Васил Велев. Според него това може да се промени чрез увеличаване на размера на допустимия аванс и за частните бенефициенти. Следва да се предвидят и по-разнообразни, гъвкави и свързани с малко разходи инструменти за гарантиране на авансовите плащания – като застраховки, записи на заповед и др., смятат от асоциацията.

Необходима е и промяна в нормативната база за осъществяване на обществените поръчки и в избора на подизпълнители, смятат от работодателската асоциация. Българската икономика може да стане конкурентоспособна само с насочване на парите от еврофондовете към създаване на базова инфраструктура и грантови схеми, смятат от асоциацията и дават препоръки за разработване на всяка от програмите до 2020 година.

При разработването на оперативна програма „Регионално развитие” трябва да се да се заложи 50% от стойността на проекта да е грант, финансиран от програмата. По-ниско от 50% безвъзмездно финансиране прави мерките непривлекателни, оттам и неефективни, което води до риск от липса на кандидати и неусвояване на средствата. Задължително по проектите трябва да се финансира и конструктивно обновяване на сградите, а най-голяма тежест и приоритет следва да се дава на термоизолацията и хидроизолацията на ограждащите конструкции.

За оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” АИКБ препоръчва основната част от средствата да бъдат насочени към изграждането на базова инфраструктура.

При разработването на оперативна програма „Околна среда” процесът по подготовката на общински проекти трябва да се централизира и да се стандартизират условията по търговете. Бизнесът иска да бъде конституиран като бенефициент по оперативната програма и да бъдат структурирани операции, насочени към инвестиции в екологията.

По отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” усилията трябва да се насочат към осигуряване на устойчива заетост на младите хора. Необходимо условие за успешното осигуряване на първа работа е образователните профили по специалности и приемът в тях да са съобразени с икономическата среда в страната и с потребностите на бизнеса от кадри по професии. Това може да се реализира единствено при постоянно партньорство между държава, работодатели и образователни институции.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони до окончателното приключване на преговорите по ОСП – 2014-2020 г., МЗХ и държавата трябва да отстояват до последно при изготвянето на програмните документи да се заложи гъвкавост при усвояването на средствата, като се позволи прехвърлянето на средства между първи и втори стълб и прехвърлянето на неусвоените средства за следващи програмни периоди. Следва да се предвиди разумен таван за преките плащания към едно лице, изключая земеделските кооперации. Сред приоритетите на ПРСР 2014-2020 г. следва да се заложат редица мерки в инвестиционно и иновационно направление, както и в областта на доходите на заетите в земеделското производство.

При разработването на програмата “Морско дело и рибарство” трябва да се създаде адекватна национална стратегия за приоритетно, ускорено и устойчиво развитие на рибовъдството (аквакултурата). Следва да се предвидят сериозни субсидии в националния бюджет за производството на риба и специално внимание да бъде отделено на подобряването на условията на риболов, чрез подпомагане за започване на дейност от млади рибари.