Смяна на системата. Кому е нужно това?

Най-смисленото искане от всички е борбата срещу монополите. Безспорно това ще помогне на всички и ще е от полза за всички. Как обаче ще се води тази борба през следващите месеци? Със служебно правителство, което няма право на законодателна инициатива? Не вярвам.

Тук протестът се провали – случайно или не. Защото борбата срещу монополите ще бъде отложена – очаква ни ожесточена предизборна кампания със закани и политиканстване, страхове от реваншизъм и подхвърляне на горещия картоф. Но ще се сетим за това при следващия ценови шок.

Провалът се вижда и от други ъгли. Оставката на Борисов сякаш смути протестиращите – макар много от тях да настояваха за тази оставка, сбъдването на желанието им ги изненада. Това се вижда от липсата на идеи, от празното говорене на онези, които се осмеляват да говорят.

Сред абсурдите, които се чуват, са шоково увеличение на доходите, рязко харчене на пари, национализация, изгонване на чуждите инвеститори. Най-големият хит от вчера обаче е идеята служебното правителство да бъде съставено само от средите на протестиращите. Тишина и аплодисменти. Инертната маса, която не знае какво иска, ще поеме руля и ще бъде адекватна.

Въпреки всичките си кусури, политическата класа в България има своите кадърни представители. Просто трябва да бъдат притискани, да се вижда, че суверенът иска отчетност. Защото нека си признаем – масовата нагласа е да не се гласува, а интересът към политиката да се заражда само около избори или ако си изгубим работата.

Системата е прекрасна, но в нея отсъства най-важният елемент – гражданският контрол. За съжаление нищо не е в състояние да изкара хората на протест, освен когато директно им се бръкне в джоба. Защото нито протестирахме когато спряха еврофондовете, нито когато национализираха пари от пенсионните фондове. Да не говорим за протести заради липса на реформа в здравеопазването или в образованието.

Примери в тази посока може да се дават много. Въпросът не е да си ги припомняме, а да потърсим нашата роля в решаването на проблемите. Вие например едва ли сте доволни от последните 23 години. А бихте ли влезли в политиката? Бихте ли се заели с обществените проблеми?

Когато си отговорите на тези въпроси, тогава си помислете смяна на системата ли е нужна или е нужно да се възползваме от правата и възможностите си.