Антимонополната комисия се противопостави на "златния стандарт"

„Златният стандарт“, който беше обявен от правителството на Бойко Борисов малко след като той подаде оставка и който влезе в приоритетите на служебното правителство, ще пречи на малкия и среден бизнес и ще постави в неравностойно положение новонавлизащите на пазара компании.

Това е записано в становището на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше поискано от служебния финансов министър Калин Христов, съобщиха от антимонополното ведомство.

Т. нар. „златен стандарт“ предвижда да се ускори изплащането на ДДС на фирмите, които са подали най-малко четири искания за възстановяване на ДДС в общ размер над 1,2 млн. лв. годишно, са регистрирани по ЗДДС без прекъсвания, са декларирали данъчна печалба, не са в несъстоятелност или в ликвидация, не са идентифицирани като рискови лица, не са имали образувано изпълнително дело с взискател Национална агенция за приходите (НАП) и към тях не са издавани актове за предявяване на солидарна отговорност в случаи на злоупотреби, осъществяват комуникацията с НАП предимно по електронен път и не са изключвани от „златния стандарт“.

От КЗК обаче подчертават, че посочените критерии силно ограничават кръга от фирми, които биха могли да се възползват от ускорено възстановяване на ДДС. Според антимонополното ведомство се създават условия за привилегировано положение за определени данъчнозадължени лица по ЗДДС спрямо други, а някои от критериите създават и правна несигурност.

"Принципната позиция на КЗК е, че освобождаването на група предприятия от прилагането на общите правила или предвиждането на специални такива трябва да бъде сведено до минимум или да се отмени, освен ако не е налице значим обществен интерес", посочва се в решението на комисията.

„Проектът за въвеждане на „Златен стандарт” изключва определени групи регистрирани по ЗДДС лица, като например лицата, упражняващи свободни професии, както и неперсонифицираните дружества, които не са регистрирани съгласно Търговския закон, без да са дадени мотиви за това“, подчертават от ведомството. Това автоматично изключва от „златния стандарт“ стопански субекти, които биха могли да отговарят на останалите критерии за покриването му.

Антимонополното ведомство подчертава, че изискването за общ размер на исканията за възстановяване на ДДС създава невъзможност на новонавлизащите предприятия да попаднат в обхвата на стандарта.

„Подобно регулиране може да доведе до засилване на пазарните позиции на вече установените участници на пазара, тъй като те ще се ползват от съкратените срокове за възстановяване на ДДС, в резултат на което ще разполагат с повече оборотни средства. По този начин приложението на посочените критерии би могло да породи повишаване бариерите за навлизане на пазара, което ще рефлектира върху повишаване на концентрацията на определени пазари, с риск на тях да останат предимно предприятия с големи пазарни дялове“, посочва се още в решението на комисията.

„Мерките, които са от естество да увеличат бариерите за навлизане на пазара и да демотивират потенциалната конкуренция, в крайна сметка стимулират създаването или засилването на господстващо положение на реалните участници на пазарите, намалява броят на съществуващите предприятия в резултат от което се формира олигополен пазар", заключават от комисията.

В решението се посочва още, че някои мерките не са формулирани ясно и са противоречиви. „Залагането на критерия за липса на „рисково поведение“ на данъчнозадължените лица или техните контрагенти, без да са оповестени начините за извършването на тази преценка, поставя стопанските субекти в положение, при което те ще бъдат лишени от необходимата за дейността им яснота, предвидимост и сигурност при прилагането на регулаторната рамка от данъчната администрация“, подчертават от комисията.

Противоречиво според КЗК е и изискването данъчнозадължените лица да не са били вече изключвани от „златния стандарт“, ккато и условието за предимно електронна комуникация с НАП.

Антимонополното ведомство препоръчва на финансовото министерство и на данъчната администрация първо да прецизират условията, на които трябва да отговарят фирмите, за да бъдат включени в „златен стандарт“, като обхванат и дребния бизнес. КЗК посочва, че са необходими „единни, обективни, ясни и публични критерии, осигуряващи равнопоставеност на всички реални и потенциални участници на съответните пазари“.