БСК иска по-подробна информация по разплащането с бизнеса

Българска стопанска камара настоява всеки месец на сайтовете на Национална агенция за приходите или на Министерство на финансите да се публикува информация за разплатените средства към бизнеса. Към момента предоставяната информация е на тримесечна база, подчерта в ефира на Bulgaria on air заместник-председателят на БСК Камен Колев.

Той допълни, че от месец март до август задълженията на държавата към бизнеса са се увеличили с 40 милиона лева. „Към август задълженията на държавата към бизнеса са около 300 млн. лв. при 260 млн. лв. през март,“ посочи Колев и уточни, че това включва и дължимите суми по договори на общините.

По-подробна информация е необходима и за възстановяването на ДДС, подчерта Колев. „Получихме данни, че през август са възстановени 507 милиона лева ДДС на бизнеса. Но основната информация липсва, а именно какъв е размерът на поисканото ДДС и какъв обем е в процес на проверка“, заяви той.

Тази информация е необходима, за да стане ясно тези 507 милиона лева какъв размер от общата сума всъщност представляват.

Очакванията на БСК са икономическият ръст в края на годината да е около 0,3- 0,4%. В този смисъл няма как да бъдат заложени повече приходи и разходи за следващата година, допълни Колев. Той подчерта, че бизнес климатът продължава да се влошава. „Спадът в строителството продължава през последните месеци. Все още не е достигнато предкризисното ниво от 2008 година. При промишлеността спадът е в рамките на 15%,“ допълни още Колев.

По отношение на доходите заместник-председателят на БСК заяви, че в частният сектор през последните две години се наблюдава увеличение на възнагражденията. „Докато миналата година беше за сметка на освобождаване на нископлатените работници, тази година ръстът е от реалното увеличение на възнагражденията на заетите в бизнеса“, коментира Колев.

По думите му пропастта между производителност и доходи в сравнение със средноевропейските остава. Изоставането на производителността на труда ясно личи, когато става въпрос за минималната работна заплата, каза бившият управител на НОИ Йордан Христосков.

„Производителността у нас е 1,6 на сто е от средноевропейската. Средните минимални възнаграждения са около 15-20 на сто от тези в Европа. Това, което  тук определяме като минимална заплата в размер от 150-160 евро,  в средни величини за Европа е едноседмично възнаграждение, а цените са почти едни и същи“, коментира Христосков. В този смисъл по думите му има „нещо сбъркано“ в преговорите дали минималното възнаграждение да се увеличи с 10 или 20 лева и дали да е от 1 октомври или 1 януари.