Следващо увеличение на минималната заплата се отлага за 2014 година?

Темата за минималната работна заплата отново се върна на дневен ред, след като в началото на седмицата социалният министър Хасан Адемов заяви, че кабинетът ще направи всичко възможно да увеличи минималната заплата още от 1 октомври.

В последните години минималното възнаграждение беше замразено на 240 лева. Едва през септември 2011 година беше вдигнато до 270 лева, след това през април 2012 година до 290 лева, а от началото на тази година стана 310 лева. Предложението на синдикатите е минималната заплата да се повиши до 330 лева, ако е възможно - още от октомври.

Въпреки заявката на министър Адемов, че правителството има политическа воля за периодично увеличаване на минималната работна заплата, за да се достигне в края на мандата заложената в програмата на кабинета сума от 450 лв., явно следващото повишение няма да е в рамките на тази година, каквито коментари имаше.

И икономическата логика, и нагласата на социалните партньори обаче показват, че следващо увеличение ще се отложи за 2014 година. Самият Адемов не се ангажира с обещание за промяна от октомври, като изтъкна, че подобно увеличение трябва да се съобразява с „икономическите реалности в страната“.

А иначе аргументите „за“ и „против“ са все същите от години насам.

Синдикалните лидери настояват, че минималната заплата трябва да се повиши, защото потреблението продължава да се свива, а икономическият ръст минава през увеличение на доходите

Бизнесът винаги е срещу това предложение. Мотивите са, че може да се стигне до съкращаване на служители и закриване на фирми или преминаване в сивата икономика. Също така следва да се вземат предвид намалената конкурентоспособност на икономиката,  увеличаващия се внос и намаляващия износ, както и валутният борд, смятат работодатели.

Икономистите следват друга логика и също изтъкват свои аргументи в полза на тезата, че увеличение на минималната заплата не само, че не би било основателно, но и би било изключително вредно. Първо - минималните заплати имат директен ефект върху общите разходи за труд и съответно влияят негативно върху заетостта на нископлатените групи на пазара на труда, тоест има опасност с повишението й да се повиши и делът на общите разходи за труд още повече. Второ - България е единствената страна, чиято производителност е под 50% от тази в ЕС, а презумпцията е, че работната заплата е възнаграждение за произведен продукт, а не социална помощ.

Експертите виждат други механизми. За някои правилният ход е да се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега заплатата се формира административно.  За други би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори.

Предстои предложението за повишението на минималната заплата да бъде дискутирано в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Практиката досега обаче показва, че въпросът остава в застой именно при дебатите със социалните партньори.

И все пак - дали ще има увеличение на минималното възнаграждение, или не, въпросът остава отворен до края на месеца, когато ще бъде решено дали ще има промяна, увери министърът на труда Хасан Адемов.