Евродепутати: „Социална” Европа убива предприемачеството

Новата многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) намалява за първи път в историята на ЕС, стана ясно на дискусията.

Калфин подчерта,  че в споразуменията за партньорство със страните членки се въвеждат много допълнителни условия за достъп до еврофондовете. Правителствата ще усвояват средства само след реформи в ключови сфери, за България например това е здравеопазването.

ЕС си оставя възможността да спира фондовете за страните, които водят неразумна фискална политика, което, по думите на Калфин, е „глупав и непродуктивен” механизъм, тъй като замразяването на средствата за страни с големи финансови проблеми само би ги задълбочило.

Андрей Ковачев каза, че дългогодишният бюджет на ЕС ще бъде ревизиран през 2016 г., когато „кризисният манталитет ще е поугаснал”.

Бившият министър на еврофондовете и депутат от ГЕРБ Томислав Дончев подчерта, че многогодишната рамка е признак за това доколко Европа вярва в себе си. Дончев предупреди, че харченето на средствата през новия период няма да бъде опростено на ниво ЕС, това може да стане евентуално в рамките на националните правомощия.

Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев коментира, че вижда придвижване в посока рационализация на бюджета, а този разум е резултат от кризата, като по принцип кризите са период на вразумяване.

Николай Вълканов, икономист в Института за пазарна икономика предупреди, че 15-те млрд. лв. за селско стопанство за следващите 7 години, предвидени за България, може да решат много проблеми, но и да създадат нови за земеделието.

Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014—2020 г., одобрена от ЕП, възлиза на 960 милиарда евро за поети задължения и 908 милиарда евро за плащания (при цени от 2011 г.). Бюджетът на ЕС за 2014 г. е 135,5 милиарда евро, като са добавени 500 милиона евро за плащания. Размерът на ангажиментите възлиза на 142,6 милиарда евро, в съответствие с предложението на Комисията по бюджетите на ЕП. За първи път бюджетът е по-нисък от този за предходната година с почти с 6%. Въпреки икономиите, повече средства са предвидени за политиките за растеж, научни изследвания, образование и иновации, хуманитарна помощ в Близкия изток и компенсиране жертвите на катастрофалните наводнения и суша през 2013 година.