България ще подаде искане за влизане в единния банков надзорен механизъм

България ще стартира процедура за незабавно влизане в единния банков надзорен механизъм – първа стъпка към членство в европейския банков съюз. Това стана ясно след продължилите повече от четири часа консултации при президента Росен Плевнелиев. "Има пълно съгласие по тази тема. Гражданите могат да бъдат спокойни. България ще продължи бързо да се интегрира и в най-съвременните европейски механизми", заяви Плевнелиев на специален брифинг след срещата.

Страните от еврозоната са задължени да въведат банковия надзор, но към него могат да се присъединят и другите държави членки. Очаква се той да започне да действа през 2016 г. 

„Обединихме се, че общественото доверие е ключово условие за финансовата стабилност на страната. За тази цел има необходимост от приемане на пакет мерки от парламента“, заяви още държавният глава. 

"Трябва да се направи ясното разделение, че честният данъкоплатец ще бъде защитен, а престъпното поведение да бъде наказано с цялата строгост на закона", обяви Плевнелиев след края на съвета. Той добави, че банковите депозити до 100 000 евро в България са гарантирани със закон. Това се отнася до всички клиенти на КТБ и правителството разполага с ресурс за това.

"Въпросът беше дали в добавка към съществуващото законодателство да има и специален закон по казуса с КТБ. Тук политическите сили и институциите в лицето на БНБ, правителството основно, Министерство на финансите, както и някои други институции, очевидно в следващите дни ще продължат да търсят сходство в позициите си", поясни Плевнелиев.

"За мен това не е никакъв проблем, поради факта, че в България има съществуващо законодателство, модерно, ясно е разписано какво се прави, когато една банка изпадне в несъстоятелност", добави държавният глава. По думите му, ако не се постигне консенсус за приемане на нов специален закон, ще важи "едно добре разписано и според мен абсолютно адекватно и разумно законодателство", което ще трябва да се спазва.

Отделно цялата мощ на държавата ще бъде насочена за това извършените престъпления да бъдат наказани с цялата строгост на закона.

„Цялата мощ на държавата ще бъде насочена към това, извършените престъпления да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Ще бъдат използвани механизмите на международната правна помощ за разкриване и на офшорни компании – от първата до последната“, заяви президентът.

Политическите сили са се договорили за международен одит на банката, да се разкрият закупените активи и да се предприемат действия за възстановяване на задълженията.

Освен това БНБ ще поиска проверка от страна на Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора над българските банки.

Консенсус е бил постигнат по отношение на актуализирането на бюджета. Това включва вдигане на дефицита до 3% и вдигане на държавния дълг в разумни граници, за да се осигури плавен преход към служебното правителство, което ще има право да сключва договори за заеми, обяви още президентът.

В подкрепа на общините ще се предвидят средства, за да се гарантира усвояването на еврофондовете предвид замразените пари по европрограми.

"По-добре да дадем 200 млн. сега, за да усвоим 2 млрд. до края на следващата година", подчерта президентът.

Също така правителството декларира и постигнахме съгласие, че то е готово да актуализира бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така че да се осигури нормалното функциониране на системата в периода, в който няма да има работещ парламент. Очаква се законодателна инициатива в следващите дни, инициирана от кабинета „Орешарски“.

Оттук нататък водещи са Българската народна банка и правителството по темата с Корпоративна търговска банка. За всичко останало чухте ясни и категорични послания, които визират по-дългосрочното бъдеще на България – по-силен надзор, интеграция в европейските банкови механизми и нова стъпка де факто и към усвояването на еврофондовете по един, вярвам, по-справедлив за общините начин", обобщи Плевнелиев.

Всичко по казуса КТБ четете тук!