Митко Димитров: Без реални реформи няма икономически растеж

Нереформираните институции в България пречат на бизнеса, а без реални реформи няма как да очакваме икономически растеж. Това заяви проф. Митко Димитров,  директор на Института за икономически изследвания при БАН, при откриването на международна конференция.

Източникът на икономически растеж в България трябва да се търси в решаване на проблемите с високото равнище на корупция, враждебната бизнес среда, некачествените услуги в съдебната система и администрацията, неправилното използване на природните ресурси, и демографската криза, заяви той, цитиран от организаторите на събитието.

Проф. Димитров изтъкна, че България е атрактивна дестинация за преки чуждестранни инвестиции, че има добри икономически показатели и че с всяка година условията за външна търговия се подобряват.

„Не трябва обаче да се пренебрегват фактите, че страната ни е сред държавите с най-висок дял на сивата икономика в страните от ЕС. Корупционният дял е висок – над 60%, а само през последните 3 години (2011 г. – 2013 г.) средно годишно над 2 млрд. лв. са загубите за бюджета от ДДС“, каза проф. Митко Димитров. Той допълни, че центърът на икономическите проблеми в страната се крие в осъществяването на прехода.

„Трябва да се признае порочният характер на връзката на политиците с рентно ориентирания бизнес“, каза проф. Митко Димитров. В заключение той изтъкна, че нереформираните институции в България, пречат на бизнеса, не работят за обществения интерес и са пречка за развитието на страната.

Изходът той вижда в силните институции, като под сила не трябва да се разбира повече държавна намеса в икономиката, а осигуряване на правила и тяхното спазване.

„България ще трябва да догонва страните от ЕС по икономически растеж“, каза вицепремиерът проф. Йордан Христосков при откриването на научния форум. Според него сме имали най-вялата предизборна кампания – без ясни позиции и ангажименти на партиите по отношение на социалното и икономическо развитие.

„На съществуващата база, икономическата наука не може да даде нови идеи и нови рецепти за икономически растеж. Трябва да се намерят нови икономически теории с нови дефиниции, които да се прилагат от политиците“, заяви проф. Йордан Христосков.

Той представи доклад за инфраструктурата на териториалните единици като фактор за икономически растеж, в който се изследва силата на зависимост между равнището на развитие на инфраструктурата и чуждестранните инвестиции.

„Чуждестранните инвестиции се насочват към районите в България, където има инфраструктурно развитие“, заяви той. В Северозападния и Северноцентрален район инфраструктурата е слабо развита, като се има предвид не само пътища, но и транспорт, покритие на интернет, пречиствателни станции, уточнява проф. Христосков. Точно в тези райони трябва да се насочат повече инвестиции, защото те се обезлюдяват. В доклада си проф. Йордан Христосков доказва и връзката между това, че районите в страната с развита инфраструктура имат и висок БВП.

Проф. Уилям Бартлет от London School of Economics представи доклад, засягащ въпроса с недостатъчното потребление. Според него поради недостатъчното потребление възникват проблеми в икономиката.

Проф. Бартлет изследва страните от ЕС и Западните Балкани, използвайки модела ядро – периферия. Той разглежда Еврозоната като ядро със страни като Германия, периферия със страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия и свръхпериферия – Западните Балкани. Според проф. Бартлет кризата в ЕС е тръгнала точно от периферните страни.