40% от участвалите в субсидирани програми не намират работа в реалния сектор

Близо 40 процента от лицата, които са участвали по програми на субсидираната заетост, финансирани с пари от бюджета, не са успели да си намерят работно място впоследствие. Това показва проучване, възложено от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), за оценка на активните политики на пазара на труда.

Останалите 60% от  участвалите в програми и мерки за заетост на социалното министерство са успели да се реализират на пазара на труда. От тях 21 на сто са продължили да работят в същата фирма, в която са започнали подпомогната заетост, 23 процента са успели да намерят работа извън програмите в реалния сектор, тоест в друга фирма, и около 3 на сто са започнали собствен бизнес. 

Една от основните причини за високия процент на хората, които не са успели да намерят трудова реализация след приключването на субсидираната заетост, е високата конкуренция на пазара на труда. Това обясни главен асистент Атанас Атанасов от УНСС, който представи резултатите от проучването. По негови думи тежките последици от икономическата криза върху трудовия пазар са създали ситуация, при която много хора се състезават за едно работно място, а в този случай работодателят избира само висококвалифицираните кандидати.

В същото време тези близо 40% нереализирали се са хора с ниско или дори без образование и квалификации, уточни Елка Димитрова, директор на дирекция "Политики на пазара на труда" в Министерството. Тя посочи, че към днешна дата, когато се наблюдава известно раздвижване на пазара на труда, работодателите отново търсят висококвалифицирани хора и така тези без специфични знания и образование продължават да са безработни.

Димитрова обясни, че оттук нататък фокусът на субсидираните програми ще бъде върху осигуряване не само на заетост, но и на обучение на лицата, така че да могат впоследствие да намерят място в реалната икономика.

Проучването прави извода, че въпреки големия процент на хората, които не се реализират след отпадането им от програмите, те повишават доходите им и ги стимулират да търсят работно място. По-неефективните програми не трябва да бъдат спирани, смятат експертите, тъй като те имат социални функции. Те акцентират върху осигуряването на заетост на уязвимите групи – хора с увреждания, хора над 50-годишна възраст и младите под 29 години.

Като най-ефективни мерки и програми се оценяват програмата „Реализация” и „Старт на кариерата”, а сред най-нискоефективните е програмата за асистенти на хората с увреждания и "От социални помощи към осигуряване на заетост", отчита проучването.

Експертите направиха извода, че над половината от програмите са ефективни, защото 40% от лицата са успели да се реализират след тях. Интересен факт е, че процентът на жените, които са се реализирали на пазара на труда след субсидирана заетост е по-голям – 30 на сто, от този при мъжете – 26 на сто.

Експертите бяха единодушни, че субсидираните програми за заетост, финансирани от държавата, се нуждаят от сериозна преработка с оглед постигането на по-голяма икономичност за бюджета и по-голяма ефикасност за участниците в тях.