Пламен Драгнев: Фермерите ще разнообразят културите заради зелените плащания

До няколко години се очаква българските земеделци да разнообразят масово отглежданите зърнено-житни и маслодайни култури с азотфиксиращи и протеинови заради новите изисквания да има зелен компонент към директните плащания за обработваема земя. Това прогнозира председателят на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители Пламен Драгнев на семинар на организацията.

Припомняме, че от тази година земеделците получават субсидии за ниви като базова ставка, към която се добавя зелен компонент – изискване за определени зелени практики. Стопанствата трябва да разнообразяват отглежданите култури и да поддържат екологично насочени площи (ЕНП), които да са минимум 5% за ферми над 15 ха. Екологично насочените площи са земя под угар, тераси, живи плетове, синори и др.

„Фермерите масово не знаят, че изискванията вече са влезли в сила“, заяви Драгнев. Той призова земеделците да декларират внимателно особености на ландшафта, тъй като Държавен фонд "Земеделие" тепърва ще прави  ортофотокартата и е възможно да има разминавания.

Драгнев очаква като ЕНП масово земеделците да заявят угар, тъй като е най-лесно – това е земя, оставена да почива една година, върху която има поне една обработка, например оран. Някои може да комбинират угар с азотфиксиращи култури, с които също се покрива изискването за ЕНП.

„Един декар угар се признава за един декар екологично насочена площ, а един декар азотфиксираща култура се равнява на 0,7 декара ЕНП“, допълни Драгнев. Имало и пазарен риск за продукцията, затова земеделците били резервирани към азотфиксиращите култури.

Драгнев обаче посочи, че средствата за подпомагане ще са двойни, ако се отглеждат култури, които едновременно са и протеинови, и азотфиксиращи - например люцерна и соя. В този случай фермерите ще получават директно плащане от 30 лв./дка, плюс добавка от 30 – 31 лв./дка за азотфиксираща протеинова култура, а ако става въпрос за биоземеделие – още 55 лв./дка за едногодишните култури.

Експертът очаква земеделците да се ориентират основно към люцерната, за която семената вече са изчерпани.  

„Българският фермер е свикнал със зърнено-житни и маслодейни култури, а сега ще преоткрие забравени култури като соята и това ще разнообрази производството. Това ще подпомогне животновъдството и може да се очаква в бъдеще намаление на цената на фуражите, но всичко зависи и от пазарната реализация“, допълни председателят на асоциацията.

В бъдеще Драгнев се надява в България отново да се възобнови отглеждането на соя, тъй като вносната от Китай и други държави в голяма степен е носителка на ГМО. Ако повече производители в Европа са насърчени да я произвеждат, фермерите може да се ориентират към нейното производство. Сега те смятат, че соя трудно се отглежда в България, допълни той.

Заради въведеното от тази година изискване фермерите да получават директни плащания само при правно основание за ползване на земята агроорганизацията очаква  тази година да бъдат декларирани около 900 хил. дка по-малко.