Време е за дискусия за данъчната политика, смятат икономисти от БАН

Време е данъчната политика на страната да бъде преосмислена и това да стане чрез обществена дискусия. Това заявиха на пресконференция учени от Института за икономически изследвания при БАН, които представиха поредния годишен доклад за развитие на икономиката.

България не е в криза от доста време насам, въпреки че през последните години живеем с усещането за криза, заяви един от авторите на доклада - доц. Виктор Йоцов. Той коментира, че е време също така за дебат какво правителство искаме - малко или голямо (б. р. колко публични средства да разпределят управляващите). „Много икономисти искат малко правителство, броят дните за свобода от правителството, но трябва да има условия за това, а ние не ги създаваме“, коментира той.

Според него имаме неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци, плюс отказ от дискусия за данъчната политика.

„Имаме проблеми с данъчните ставки, за което скоро от Европа ще ни направят  забележка, имаме проблем и със събираемостта на акцизите. Така или иначе, данъците в някакъв момент ще трябва да се вдигат“, заяви доц. Йоцов.

Той се аргументира, че социалните разходи нарастват и все повече средства отиват от бюджета към НОИ.

Другият проблем е по думите му е с дълга, който според доклада е удвоен през последните две години.

Според доц. Йоцов проблемът е не толкова в размера на дълга, колкото в темповете, с които той нараства и в това, че не знаем за какво се разходват тези средства по начина, по който ги гласува Народното събрание. 

Виктор Йоцов беше категоричен, че не препоръчва да се вдигнат данъците или да се откажем от плоския данък, а че той и колегите му предлагат дискусия по въпроса. Все пак според него косвените данъци трябва постепенно да намаляват. „Проблемът не е дали данъкът е плосък или не, а дали е 10, 15 или 20%“, уточни той.

Финансовата система успешно преживя кризата с КТБ, но банковият надзор трябва да бъде реформиран, заяви гл. ас. Емил Калчев. Той посочи, че паричният сектор през последните години остана стабилен, включително след банковата паника в България от лятото на 2014 г. и края на  КТБ. В момента обаче ръстът на парично предлагане не стимулира растежа на икономиката, смятат учените.

Проф. Александър Тасев представи данни за външната и вътрешната търговия. Той коментира, че икономиката на България зависи от външните условия и само ако се повторят условията от предкризисния период, може да достигнем предишния растеж от предкризисните години, но това е малко вероятно.

Анализаторът отбеляза, че очакването след кризата износът да възстанови растежа не се е оправдало, защото БВП се формира основно от вътрешното потребление. Спорен него експортът може да участва в ръста на икономиката с от не повече от 2,5%. Проф. Тасев припомни, че около 60% от износа ни са стоки с ниска добавена стойност - суровини, материали, ресурси, а високотехнологичните продукти, които изнасяме, са между 4 и 6%, с което изоставаме дори в сравнение със страните от бившия соцлагер.

ЕС продължава да ни е основен партньор за около 60% от износа и вноса, но заради процесите на дефлация и стагнация в Европа нашият износ имаше проблеми, отчете проф. Тасев.

В същото време внасяме основно от Русия – 15,2%, основно енергийни суровини. Другият проблем е, че продължаваме да сме конкурентни заради ниските заплати.

Икономистите отчетоха, че на трудовия пазар има плавно подобрение на заетостта и плавно намаление на безработицита, която според тях се очаква към края на 2017 г. да падне под 10%.