Графика на деня: Една трета от българите живеят в тежки материални лишения

През последните години все повече се увеличава делът на т.нар. “работещи бедни”, както и на хората, които живеят под линията на бедността. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.

Статистиката сочи, че бедността и социалното изключване са по-малко вероятни сред по-високо образованите и заетите лица.

Същевременно обаче около половината от българите през миналата година са имали някакви материални затруднения – било то с плащането на сметки и заеми, с пълноценното хранене или пък с почивката извън дома. Жените са по-застрашени от бедност в сравнение с мъжете, показват данните.

Почти една трета от децата у нас са били изложени на риск от бедност през миналата година. За понижаването на този риск се разчита основно на социалните трансфери.

С висок риск от бедност са и самотно живеещите възрастни хора.

Що се отнася до регионалното разпределение на бедността, най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33%, Сливен – 30,8%, и Ямбол – 28,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8,5%, Плевен – 11,8%, и Кюстендил - 14%.

Работещите бедни

Средномесечният размер на линията на бедност се увеличава от 2012 г. насам, като достига почти 324 лева през 2014 г. Броят на хората, които живеят с по-малко средства, е нараснал до 1,578 млн. души спрямо 1 528 млн. души година по-рано, когато и линията на бедност е била почти 286 лева.

Относителният дял на бедните достига почти 22% през 2014 г. спрямо 21% през 2013 г., сочи статистиката. Преди социалните трансфери обаче делът на бедните достига над 46 на сто. Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност достига над 27%.

Графика: НСИ

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда, заключават от НСИ. Относителният дял на бедните е най-висок при безработните лица – над 50% през 2014 г.

Сред другите неактивни лица на пазара на труда достига почти 28%, а сред заетите е малко над 9 на сто.

През миналата година обаче делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2,1 процентни пункта до 9,3%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете, изчислява националната статистика.

Графика: НСИ

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 63,5%.%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 1,5%.

Възрастните и децата - в най-голям риск от бедност

Бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10,8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11,3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13,2%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13,8 процентни пункта по-висок в сравнение с едночленно домакинство - мъж. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Материални лишения

Над 35 на сто от българите са имали трудности с плащането на сметки и заеми през миналата година, показват данните. Половината от населението не си е позволило едноседмична почивка извън дома.

Почти 45% от българите са имали проблем с пълноценното хранене и не са могли да си позволят консумация на месо и риба всеки втори ден.

Отново почти половината от населението не може да посрещне неочаквани разходи - неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и други. Над 40% от българите са се ограничавали в отоплението на жилището поради недостиг на средства.

Същевременно под 4 на сто от населението не притежава телефон. Само 1,8% от населението не притежава цветен телевизор, а малко под 10% - автоматична пералня машина.

Малко под една четвърт от населението не притежава автомобил, сочат още данните.

През 2014 г. една трета от населението е живяло в тежки материални лишения (с ограничения в 4 от 9-те изследвани от НСИ показателя), като намалението спрямо предходната година е с 9,9 процентни пункта.