Искат промени в Наказателния кодекс заради сивата търговия със скрап

За да се ограничи сивият сектор при изкупуването на метали са необходими не само промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), а и изменения в Наказателния кодекс (НК). Това заяви пред БНР Надя Съботинова от Българска асоциация по рециклиране.

Припомняме, че екоминистерството предложи за обществено обсъждане промени в ЗУО, с които се уеднаквяват режимите за площадките, които изкупуват метали, електрооборудване и стари автомобили. Намаляват се банковите гаранции за площадките, а всички пунктове за вторични суровини ще се изнесат в промишлените зони. Предвиждат се и глоби за клошарите, които изпразват цветните контейнери. 

Надя Съботинова коментира, че Асоциацията подкрепя измененията, които намаляват регулаторните мерки и финансовата тежест върху бизнеса, както и уеднаквяването на режимите, тъй като това според нея ще изсветли този бизнес. Колкото повече тези режими са уеднаквени, толкова по-малка е вероятността за заобикаляне на нормите, смята тя.

Но посочи, че има известни пропуски в НК по отношение на санкциите за сивия сектор, който работи без разрешителни, и е наложително те да бъдат отстранени.

Експертът се съгласи с коментарите, че в страната има 900 легални площадки за скрап плюс 700 нелегални. Ние многократно сме подавали сигнали за нерегламентирана дейност, но тези площадки работят, допълни тя.

И обясни, че допълнително изсветляване ще има заради изнасянето на всички пунктове за вторични суровини извън кварталите, тъй като по думите й те приемали нерегламентирано и скрап.

Според нея няма начин да бъдат събрани предложените в ЗУО глоби за клошарите, които изпразват контейнерите – от 300 до 1000 лв.

Асоциацията предлага предаването от физически лица на отпадъци от инфраструктура като мантинели и шахти да се приравни към кражбата, защото е ясно, че никой няма мантинели вкъщи, допълни Надя Съботинова.