МФ да оттегли последните пенсионни промени, предлагат от гражданската квота на РБ

Министърът на финансите Владислав Горанов да оттегли предлаганите от него промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), свързани с партидите в частните пенсионни фондове. За това настояват от гражданската квота на Реформаторския блок, цитирани от БТА.

От политическата сила настояват промените да бъдат обсъдени широко - поне в продължение на шест месеца, от експерти, както и да се изчакат и стрес тестовете за частните пенсионни фондове в края на годината.

Припомняме, че в края на миналия месец Министерството на финансите предложи пенсиите от частните фондове да се изплащат от общ пул, а не от индивидуални партиди, за да се сподели рискът от преживяването между лицата. Според ведомството по този начин се гарантира пожизненият характер на пенсията и размерът ѝ - независимо от времето на получаване и инвестиционните резултати.

Предложението предизвика полемика. Пенсионните дружества настояха осигурените лица да имат избор дали искат да получават пожизнена или срочна пенсия, или натрупаните средства по партидата им да им се изплатят накуп при пенсиониране.

Според експерти обаче има нужда от по-ясна регламентация на системата за изплащането на втора пенсия, защото е сбъркана изначално при създаването й.

Караджов настоя на днешната пресконференция поправки в закона да се правят след анализ на резултатите от стрес тестовете. Те трябва да покажат дали между фондовете има и „гнили ябълки“ и тогава да се променя законът, коментира още депутатът.

Народният представител Мартин Димитров и икономистът Георги Ганев смятат, че това, което сега министърът на финансите лансира, е национализация и нарушение на конституцията, определяща правото на хората да се разпореждат със собствеността си.

"Става дума за квазинационализация - чиновникът да реши вместо мен, вместо нас как да се разпорежда с парите ни. Отношението на гражданите с техните пенсионни фондове е частно-правен договор и трябва да си остане такъв. Тези пари трябва да могат да се наследяват, а не ако човек почине, да отиват в общ фонд в държавата. Последното е напълно противоположно на лично осигуряване в персонална партида", каза Димитров.

Бързането в момента с ремонта на КСО между празници и зад гърба на министъра на социалната политика Ивайло Калфин буди съмнения, още повече, че първите пенсии по тази система ще се изплащат през 2022-23 г., коментират те.

Според Караджов ефектът от тези промени ще е да се държат хората в страх, за да могат да гласуват по определен начин или пък да побързат да си прехвърлят парите към Националния осигурителен институт (НОИ). Това вероятно е и друга цел на Горанов - да спаси държавното осигуряване, което е в хроничен недоимък на средства, и положението в НОИ да бъде оздравено от парите на частните фондове, според Караджов.

Тримата допълват, че няма и ясни разчети, както и оценка на въздействието от законопроекта. Министърът на финансите освен това не казва с колко ще се увеличат пенсиите, ако се приемат предложенията, коментират тримата.

Според Мартин Димитров се прави опит парите в частните дружества да се използват за пожизнена пенсия, а не да се наследяват. От гражданската квота обаче предлагат, тъй като това са частни средства, хората да решават дали искат пожизнена пенсия, или пенсия за няколко години, но най-вече да може да се наследява партидата, а не тя да отива в общ фонд на държавата. ГЕРБ и техните министри на финансите имат маниакална нужда да сложат ръка върху пенсионните фондове - в универсалните има вече над 7 млрд. лв. натрупани пари, в професионалните - над 8 млрд. лв., добави Георги Ганев.

Нарушават се права, гарантирани от конституцията, добави Ганев. Той даде пример с банковите депозити, при които държавата да определя колко да може да се изтегля от лична сметка.

"Държавата там работа няма никога, освен да надзирава и регулира, ако някоя от компаниите се държи по престъпен начин.  Мнозинствата на ГЕРБ имат някаква маниакална нужда да сложат ръка върху пенсионните фондове", каза още той.

Темата за пенсионните реформи четете тук!