Парламентът прие антикорупционния закон на кабинета на първо четене

Нов антикорупционен орган ще има и неговият ръководител ще се избира от парламента. Това решиха народните избраници, като приеха законопроекта на правителството за борба с корупцията на първо четене.

Законопроектът, внесен от БСП, получи подкрепата само на червените депутати и на един от "Воля", и така и няма да види бял свят.

Текстовете и разминаванията между проектите на управляващи и опозиция станаха повод за скандали и остри реплики през последните месеци.

От ГЕРБ категорично настояваха шефът на новия орган да се избира от парламента, докато БСП искаше той да бъде посочен от президента. Държавният глава Румен Радев също даде заявка, че е готов да се нагърби с тази отговорност. Той свика и заседание на Консултативния съвет по национална сигурност по темата за нуждата от законодателни мерки, с които да се сложи край на практиката с даването на рушвети на хора от високите етажи на властта, но и на "Дондуков" 2 политиците не постигнаха консенсус.

Партиите имаха разминавания и относно функциите на новия орган.

Според БСП те трябва да са разследващи, а според ГЕРБ – по-скоро констативни и с възможност за налагане на административни санкции. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини управляващите, че явно не са узрели до мисълта, че корупцията така се е разпространила, че вече е заплаха за националната сигурност. Тя припомни, че по време на кабинета "Борисов" 2 беше приета национална стратегия за борба с корупцията, която определи като много добър документ, отразяващ препоръките на ЕК и план за изпълнението им.

"В него пише, че противодействието на корупцията страда от липсата на обособена структура с ясен фокус на разследването. Сега ние предлагаме орган, който да разследва и хората в него да не са зависими от парламента, странно е, че БСП в изпълнение на стратегия на ГЕРБ и премиер Борисов, внася законопроект, който я потвърждава, а ГЕРБ сега внася закон, който няма нищо общо. Вие искате борба с корупцията само на книга, вашият законопроект не е борба с корупцията, а прикриване", заяви Нинова.

Правосъдният министър Цецка Цачева пък от своя страна обвини Нинова, че използва подбрани цитати от стратегията, а в цялост именно проектът на ГЕРБ я отразявал.

Депутатът от левицата Крум Зарков също се опита да убеди мнозинството, че борбата с корупцията не дава нужните резултати като една от главната причина за това са необективните и недостатъчно на брой разследвания на това сложно престъпление. Така че новият орган трябва да има оперативен и разследващ потенциал, а служителите му е нужно да са със статут, приравнен на тези от ДАНС, смята той.

Зарков защити и искането на своите съпартийци шефът на антикорупционното звено да се назначава от държавния глава с обстоятелството, че президентът винаги се избира демократично и по Конституция има обединителна функция. Ако държавният глава назначава ръководителя на новия орган, това би било гаранция, че няма да е подчинен на една партия или мнозинство в парламента.

Макар от Обединени патриоти да имаха резерви и към проекта на управляващите, и към този на опозицията, в крайна сметка подкрепиха правителственото предложение.

Явор Нотев обясни, че и в двата проекта не са определени лицата, които са рисков контингент, но пък в същото време работи и клишето, че който не подкрепи поне единият от двата закона е "за" корупцията. Все пак той даде заявка, че преди окончателното приемане на закона от Обединени патриоти ще направят предложения за прецизиране на текстовете.

От ДПС също имаха възражения за някои от разпоредбите в проекта на правителството.

Според Хамид Хамид ставало дума за криворазбрана защита, което пък водило до риск от използването на закона за политическа бухалка. Той посочи като пример разпоредбата на текст от закона, според която този, който подаде сигнал, не носи отговорност. "Един сигнал може да навреди на някой друг, да унищожи нечии съдби и да не носи никаква отговорност, как е възможно това?", риторично попита Хамид. "Ако е от незнание, ще го оправим, но ако е умишлено, кой се е подготвил със сигналисти, които ще подават доноси срещу всякакви лица", коментира още той.

Правосъдният министър Цецка Цачева обаче го увери, че за умишлено клеветене последици винаги има. "Лице, което е подало сигнал за корупция или за конфликт на интереси не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последици само на това основание, но ако се окаже, че в информацията, която подава има умисъл за клевета и обида, може да бъде преследвано по Наказателния кодекс", обясни тя. Според нея по този начин се създават условия да се подават сигнали по обективни причини.

Депутатите от "Воля", също както и тези от БСП, не подкрепиха проекта на кабинета.

Лидерът на политическата сила Веселин Марешки разкритикува мнозинството, а и опозицията, че обвиняват главния прокурор и разследващите, че не си вършат работата като искат да се създаде нов антикорупционен орган.

"Как ще се борим с картелите, когато се оказва, че някои са на заплати при същите тези картели. Говоренето за корупция по високите етажи на властта означава, че всички сме убедени, че има корупция и сега остана някой да излезе и да каже кои са тези, срещу които ще подадем сигналите и да очакваме кой ще бъде наказан и кой покрит", коментира той.

Още новини четете в Dnes.bg