Изкупените дългове в България могат да достигнат 1,5 млрд. лв. през 2018 г.

През 2017 г. колекторските фирми в България са изкупили дългове за над 772 млн. лв. Това е с над 14% по-малко, отколкото през 2016 г., когато са били изкупени просрочени задължения за над 900 млн. лв. Информацията съобщиха на пресконференция от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).

От организацията прогнозират, че нивата на изкупените дългове през 2018 г. ще се повишат, като е възможно да достигнат 1 млрд. лв., а портфолиото ще бъде запълнено от предимно малки и средни предприятия, обезпечени с активи.

Запознат източник на Investor.bg, който пожелава да остане анонимен, заяви, че пазарът на дългове ще надхвърли 1,5 млрд. лв. Причината са няколко големи сделки, за една от които се говори още от миналата година. В началото на 2018 г. ОББ избра EOS Matrix за купувач на рекорден портфейл за 460 млн. лв. необслужвани потребителски заеми. Това беше най-големият търг, провеждан на местния пазар на дългове. По информация от източника на Investor.bg обаче се очакват още три.

„Стрес тестовете на финансовата система през 2016 година оказаха натиск върху кредиторите да изчистят максимално лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи и през 2017 година не се оправдаха“, коментира Александър Грилихес, заместник-председател на АКАБГ.

Според проучването на асоциацията през 2017 г. средният размер на необслужваните задължения в България намалява с 15% спрямо 2016 г. През изминалата година средният дълг в страната е бил 775 лв. при 912 лв. за 2016 г.

„Средният размер на необслужваните задължения намалява успоредно с увеличаването на доходите в страната. Според НСИ средната работна заплата за миналата година е 1096 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг“, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.

Любопитно е, че се забелязва значителен ръст на възложените случаи – от 1,83 млн. през 2016 г. до 2,63 млн. през 2017 г. Според асоциацията обаче в това нарастване на случаите няма нищо тревожно, защото то отразява по-голямата кредитна активност във финансовия сектор, съчетано с растящия оптимизъм на хората, породен от икономическия подем в страната.

„В тази бройка влизат и просрочия на домакинствата от 1 до 5 дни, които са съвсем невинни и често се дължат на лоша организация“, коментира Райна Миткова.

На пазара на междуфирмените задължения от асоциацията отчитат двоен спад на обема на възложените вземания спрямо 2016 г. Най-много просрочия отново има в търговията на едро и дребно и строителството. При туризма има леко подобрение спрямо 2016 г. В сектора на производството се наблюдава засилен контрол на плащанията и заради това нивата на задлъжнялост не се увеличават, коментираха още от асоциацията.

дългове

Основни причини за финансовите затруднения на фирмите са липсата на превантивни мерки (като застраховки на вземанията), лошо управление на ликвидността и нисък размер на европейско финансиране.

„Българският бизнес чака максимално дълго, за да предприеме действия по събирането на вземанията си. Все пак има подобрение – през 2017 г. средният период за забавяне на фактурите е 23 дни, докато през 2016 г. периодът е бил 28 дни“, коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

От проучването става ясно още, че при разпределението на вложителите на дългове за събиране през изминалата година няма значително разместване. На първо място отново са банките, но делът им леко намалява спрямо 2016 г., като през 2017 г. достига 41,59%.

„Бързите“ кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторски агенции. Това обаче вероятно се дължи на законодателните промени отпреди няколко години, които затегнаха правилата и сключените договори с телекомите станаха по-ясни за потребителите. За миналата година задълженията към телекомите са били 22% от пазара на дългове.

Увеличава се делът на просрочията при лизингите, които вече надвишават 4% от възложените на колекторски фирми задължения.

дългове

Профилът на длъжника остава без промяна, коментираха още от асоциацията. Това е млад мъж на 30 години, добре образован и обикновено на трудов договор. Обичайно това е човек, започнал първата си постоянна работа и надценил финансовите си възможности.

От АКАБГ обявиха още, че подкрепят идеята на омбудсмана Мая Манолова за създаването на закон за личния фалит.