Fraser: Икономическата свобода в България остава ниска

България се класира на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт Fraser и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след. Така се оказва, че за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък.

Мястото на България по няколко показателя:

- Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

- Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава.

- Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

- Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута. с

- Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

- Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса.

Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

България през годините

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. са

Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).

Кои са лидерите

Иначе Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

По-високи доходи на човек от населението;
По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;
По-малък дял на хората в бедност;
По-дълга продължителност на живота;
По-добра защита на гражданските свободи;
По-бърз икономически растеж.