Глад за 500 хил. работници се очертава през следващите 5 години

Икономиката расте с умерено добри темпове, в същото време сме едва на 12-то място по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата. Ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години.

Това каза в предаването "Неделя 150" по БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

“Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж”, подчерта той.

Бизнесът откроява като главен задържащ фактор липсата на човешки ресурси.

"В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката", уточни Велев. Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи в туризма и селското стопанство. 

"Чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, тоест, повече напускат страната, отколкото идват. Местните инвестиции също намаляват. Очевидно възможностите за растеж са много по-големи от реализираните в момента", посочи Васил Велев.

Той смята, че "много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така че да се създава много повече". Това за Велев е по-скоро стратегически разговор, отколкото конкретно свързан с бюджета за следващата година.

Темпът на инфлацията е обезпокояващо висок, посочи още Васил Велев. Той отбеляза, че според някои наблюдатели “тя е привнесена отвън, не зависи от нас”. Но тогава пък защо сме в тройката от ЕС с най-висока инфлация, попита Велев. По думите му малка инфлация е здравословна, но вече сме преминали тази граница.

Димитър Манолов от своя страна припомни, че постъпленията от подоходния данък у нас са по-високи от тези от корпоративния, което "не се случва на много места по света". "Това, че бизнесът увеличава заплатите по-малко, отколкото бюджетът, не значи, че по-малко се произвежда, а че тези увеличения отиват на други места. Защото паралелно се увеличава и броят на милионерите всяка година", коментира лидерът на синдиката.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обърна внимание и върху факта, че съотношението между минималния и максималния осигурителен доход, каквото е било замислено в началото и е било прокламирано, е 1:10. "Днес трябваше максималният осигурителен доход да бъде 5 600 лева, а сега големият въпрос е, че от 2600 щял да стане 3000 лева. Тоест, той продължава драматично да изостава от нивото, на което трябва да се намира”, каза Манолов.

Относно нарушения диалог на правителството с работодателите Васил Велев посочи, че той може би се дължи „на ширещия се популизъм и на състезанието кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България“. В това състезание според Велев участват „както управляващите, така и опозицията, така и омбудсманът, така и синдикатите“.

По темата за разпределените на 10-процентното увеличение на средствата в бюджетния сектор Димитър Манолов изтъкна, че когато такова има, най-често голямата част от парите остават в централната администрация, а „за пчеличките, които работят на място, не остава нищо“.

Васил Велев за пореден път посочи високия брой работещи в бюджетната сфера като пречка за нарастването на пенсиите. Той отбеляза, че 433 хиляди са заетите в бюджетната сфера, които получават пряко заплата от бюджета.

"Като ги добавим към пенсионерите, които получават пенсии от бюджета, се получава така, че един зает в икономиката освен своята заплата, плаща още на един човек и десет стотни пенсионер или зает в бюджетната сфера. Това е и една от причините пенсиите у нас да не са високи – малко хора в икономиката, много хора в бюджетната сфера и ниска пенсионна възраст. Средно в страната трудовият стаж е 33 години и по този показател също сме на едно от последните места”, каза Велев.

Според Димитър Манолов по отношение на инвалидните пенсии за хора, които не са имали никакъв трудов стаж, трябва да се намери друго решение и те да не се категоризират като "пенсии" защото "се замърсява системата" и изкривява статистиката. "Тези пари трябва да се платят, но те трябва да си отидат през съответните разходни пера, а не през пенсия", категоричен е Манолов.