Работодатели стартират инициатива за публичност на успешния бизнес у нас

Липсва яснота в регламента за това какво е информация и какво е реклама, в резултат на което се нарушава балансът в представянето на новини за бизнеса и икономиката и като краен резултат изглежда, че развитието на страната е в информационно затъмнение. Повечето българи смятат, че в медиите преобладават негативните новини, като в същото време икономиката ни отчита ръстове.

Това твърдят работодателските организации в България и стартират Национална инициатива „Да успеем в България!“, подкрепена от голяма част от бизнеса у нас. Според инициаторите идеята е да се обърне този тренд и да се съобщават добрите примери от бизнеса, добрите практики и успешни компании с техните имена.

Инициаторите подкрепят тезата си с данни от социологическо проучване, поръчано по този повод на социологическа агенция „Тренд. То дава картина за нагласите на българското общество към процесите в икономиката и стопанските субекти, както и към начина на медийното им отразяване.

Според проучването едва 11 на сто от българите казват, че в България доминират позитивните новини, а три четвърти (74%) , или всички пълнолетни българи, смятат, че в българските медии доминират негативни новини. 59% от запитаните не одобряват, че в медиите не се споменават имената на успешните фирми, други 18 на сто одобряват статуквото. Само 20 на сто от българите познават успешни български продуктови наименования на световния пазар. Много малко хора са чували за откриването на ново предприятие в скоро време.

Социолозите отчитат още, че близо една трета от българите смятат, че икономиката се е развила в позитивна посока, а 49 на сто посочват, че развитието е негативно. Според изследването мнозинство от 63 на сто биха искали да научават повече за успешните предприемачи, едва 17 на сто са на противоположното мнение. 39% от българите смятат, че  у нас може да се прави успешен бизнес за сметка на други 34 на сто, показва изследването. Близо една трета от запитаните смятат, че има възможност за професионална реализация в производствените предприятия в България, докато за 42 на сто – няма такава възможност.

Малко над половината от българите са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят. Тук трябва да се отчита и определена доза патриотично чувство по отношение на родното производство.

Традиционно българите свързват успешната икономика с повишаването на заплатите, откриването на нови работни места, изграждане на нови предприятия, съвременна инфраструктура. 

„Целта на инициативата е да обърнем тренда и да стигнем баланс, защото по Конституция всеки българин има право на информация. А на практика какво се получава – в един град беше открито едно предприятие, което произвежда нещо и никой не научаването името на предприятието, нито кой е инвеститорът, нито производството, на практика никаква съществена информация, посочи Лидия Шулева, председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара и основен координатор на инициативата.

Тя коментира, че по никакъв начин не обвинява медиите, защото ситуацията идва от размиването на грантицата между дефинициите за информация и реклама. Според Шулева у нас е прието, че всяка положителна информация е реклама и ако не се плати, не може да бъде изказана. Всичко това по думите й води до информационно затъмнение и до сериозна демотивация за икономическото развитие на страната.

Представители на бизнеса искат в медиите да има по-добри новини за българската икономика и за компаниите, обобщи и Радосвет Радев, председател на БСК. „Проблемът е нормативен от една страна, от друга – неясният регламент дава възможност за произвол. Затова искаме да ограничим именно това. Необходимо е прецизиране на нормата“, каза Радев. Искаме гаранция, че когато медията постъпи морално и отговорно, тя няма да бъде санкционирана, посочи още той.