Кога ще имаме единна стратегия за дигитализация на здравеопазването?

Секторна стратегия, надпартиен консенсус и обществено въвеждане са основните, върху които дигиталната трансформация на българското здравеопазване трябва да стъпи. Това заявиха Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, и Радой Павлов, технологичен архитект, Университетска болница - Цюрих, в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Дигиталната трансформация на българското здравеопазване е възможна. Но тя трябва да бъде един дълъг процес, чийто първи стъпки трябва да бъдат обект на надпартиен консенсус", коментира Мира Ганова. "Не може да съществува устойчива икономика без ефективно здравеопазване - трябва да се предприемат множество стъпки от българските политици и то бързо", каза тя.

"Първата стъпка, която трябва да се предприеме по изграждането на национална здравна архитектура, е единна секторна стратегия за дигитализация", коментира изпълнителният директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.

"Нашата организация е изготвила такава стратегия, която е предложена на властимащите и предстои да бъде приета и консолидирана", допълни гостът.

От разговора стана ясно, че в Националната здравна стратегия 2021-2030, разписана от Министерството на здравеопазването, електронното здравеопазване присъства като 4-ти приоритет.

"Предишните три направления са резултат на електронното здравеопазване и те могат да бъдат постигнати, когато приоритет 4 се превърна във фундамента и над него да бъдат надграждани останалите приоритети", каза Ганова.

"Инвестицията в дигитализация на здравеопазването не е разход или преразход, а е реална инвестиция. Дигитализацията предоставя прозрачност и контрол на процесите - когато ние успеем да ги проследяваме правилно е и респективно сме способни да взимаме ефективни и информирани решения, то тогава финансовите параметри ще се върнат обратно в системата", посочи Мира Ганова.

По думите на Радой Павлов България не е задължена да започва от нулата в тази трансформация, тъй като има държави, които са започнали този преход преди 15-20 години и имаме прекрасната възможност да се поучим от техните грешки и успехи.

"Дигиталната трансформация в Швейцария е постижение не само на политиците, но най-вече на обществото. Затова нашата инициатива за създаването на секторна стратегия и здравна архитектура е базирана върху успешните модели навсякъде по света", посочи Павлов.

Технологичният архитект към "Университетска болница - Цюрих" сподели, че в Швейцария трансформацията е била дълъг процес, обект на грешки, от които България може да извлече поуки.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.