КФН публикува указания за правилата за плащанията при отнет лиценз на застраховател

Гаранционният фонд придобива своето суброгационно вземане срещу застраховател с отнет лиценз още от момента, в който изплати обезщетение на увреденото лице, но не може да го събира, преди да е започнало производство по ликвидация или несъстоятелност или да е отменено решението за отнемане на лиценза.

Това посочва Комисията за финансов надзор (КФН) в свои указания относно прилагането на чл. 570з във връзка с 570д, ал. 8 от Кодекса за застраховането. Указанията са приети на заседанието на регулатора, проведено на 15 септември 2026 г., и са публикувани на сайта му.

Указанията са издадени по въпроси, поставени от Гаранционния фонд, относно прилагането на чл. 570з във връзка с чл. 570д, ал. 8 от Кодекса за застраховането. Въпросите са заради казуса с „ДаллБогг: Живот и здраве“, чийто лиценз КФН отне на 9 юни тази година. Преди това регулаторът забрани на компанията да сключва нови застрахователни и презастрахователни договори в България, а след това – и да се разпорежда с активите си.

В документа КФН разглежда четири основни въпроса, свързани със събирането на вземанията на Фонда, начисляването на лихви, обхвата на гарантираните вземания и правата на застрахователите, изплатили обезщетения по „Каско“.

Кога Фондът може да събира вземането си

КФН посочва, че Гаранционният фонд встъпва по силата на закона в съответните права от момента, в който изплати обезщетение на увреденото лице или възстанови платеното обезщетение като краен платец.

В същото време законът предвижда вземанията на Фонда да бъдат удовлетворени в производство по ликвидация, след отмяна на решението за отнемане на лиценза или в производство по несъстоятелност. Поради това КФН приема, че Гаранционният фонд няма право да събира суброгационните си вземания срещу застраховател с отнет лиценз, който не е в ликвидация или производство по несъстоятелност.

Според Комисията до настъпването на една от тези хипотези застрахователят с отнет лиценз може да направи възражение за недопустимост на осъдително съдебно производство и на последващо индивидуално принудително изпълнение.

КФН посочва още, че при отнемане на лиценза като принудителна административна мярка се забранява свободното разпореждане с активите на застрахователя до започването на производството по ликвидация или несъстоятелност. Целта е да се запази имуществото на застрахователя и да не се поставят кредитори, предявили вземанията си по-рано, в привилегировано положение спрямо останалите.

Кога се начислява лихва за забава

По отношение на лихвите КФН прави разграничение според това какво се случва с лиценза на застрахователя.

Когато няма ликвидация, несъстоятелност или отменено отнемане на лиценза, застрахователят не изпада автоматично в забава спрямо Гаранционния фонд непосредствено след плащането от Фонда. Когато няма отмяна на решението за отнемане на лиценза, КФН приема, че забава може да настъпи от момента на поканата от Гаранционния фонд като кредитор на вземането.

При отмяна на решението за отнемане на лиценза законът предвижда вземането на Фонда да бъде удовлетворено не по-късно от три месеца след отмяната. В този случай КФН посочва, че забава настъпва след изтичането на този тримесечен срок, освен ако застрахователят не е знаел за възникналото задължение и поканата за плащане е била отправена след изтичането на срока.

Какви лихви покрива Обезпечителният фонд

КФН разглежда отделно различните видове лихви, които могат да възникнат при изплащане на обезщетения.

Според указанията лихвите, които са част от покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, попадат в обхвата на гарантираното вземане. В рамките на застрахователната сума се включват обезщетението за претърпените вреди и определени допълнителни вземания, когато законът ги признава като част от отговорността на застрахователя.

КФН обаче прави разграничение с лихвите, натрупани заради забавяне на застрахователя с отнет лиценз при разглеждането или плащането на претенцията. Тези лихви не могат автоматично да се третират като гарантирано вземане от Обезпечителния фонд. В указанията се посочва, че Гаранционният фонд не е универсален правоприемник на застрахователя и не отговаря за неговото собствено забавяне извън обхвата на гарантираното обезщетение.

Отделен е въпросът за забавяне от страна на самия Гаранционен фонд. Според КФН Фондът може да изпадне в забава само по собственото си задължение, възникнало по реда на чл. 570д от Кодекса за застраховането. Най-сигурният момент за началото на тази забава е след изтичането на трите месеца от приемането от увреденото лице на мотивираното предложение на Гаранционния фонд за обезщетение.

Разноски

Когато е приложимо българското право и застрахователното събитие е настъпило в България, застрахователното покритие включва разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования, при условията, посочени в Кодекса за застраховането.

КФН подчертава, че не всички извънсъдебни разноски автоматично представляват вреда, която трябва да бъде компенсирана от гаранционния механизъм. В обхвата на гаранцията попадат само разноските, които приложимото право признава като част от обезщетението.

Разноските, произтичащи от спор със застрахователя, не са част от гарантираното вземане. Присъдените в съдебно производство срещу Гаранционния фонд разноски се дължат на самостоятелно процесуално основание, посочват от Комисията.

Застрахователите по „Каско“ не са сред правоимащите лица

Четвъртият въпрос, разгледан от КФН, е дали застрахователи, които са изплатили обезщетение по „Каско“ и след това са встъпили в правата на увреденото лице, могат да получат плащане от Обезпечителния фонд при отнет лиценз на застрахователя по „Гражданска отговорност“.

КФН приема, че суброгиралите се застрахователи по „Каско“ не попадат в обхвата на правоимащите лица по чл. 565 от Кодекса за застраховането за целите на плащане от Обезпечителния фонд при отнет лиценз на застраховател по „Гражданска отговорност“.