„Когато избирателят е гласувал доверие на различна композиция от депутати, които излъчва едно правителство, което не е досегашното, очевидно в този формат те имат различни идеи какво трябва да се прави в страната. Те са били подкрепени, следователно тези приоритети трябва да намерят своето отражение в основния финансов план на държавата", коментира той.
Финансистът подчерта, че бюджетният процес не е толкова бърз и изисква време, за да се подготви.
„Ако досегашното правителство е поставило акцент върху строителство на магистрали, а новото правителство има други идеи, трябва да се прехвърлят средства, но това е в правомощията само на Народното събрание. Ново правителство означава, че е нормално да се актуализира финансовият план", коментира Емил Хърсев.
Той е на мнение, че в момента икономиката върви добре и има всички шансове да върви още по-добре.
Според него няколко са причините за това - рязко повишаване на цените на селскостопанските продукти на международните пазари, рекордно повишаване на цената на медта, което означава успоредно повишаване на цените на цветните метали.
Финансистът напомни, че България има експортно ориентирана цветна металургия, добивна промишленост и преработваща промишленост на цветни метали, затова „можем да очакваме добри резултати в тези сектори на световните борси“.
"До момента имаме икономическа криза, защото не сме достигнали нивата на производство на БВП, които имахме преди пандемията", посочи Емил Хърсев и подчерта, че много често прогнозите на Европейската комисия и МВФ подценяват финансовите резултати в България.
По думите му не е нормално държавата да храни икономиката. Така той коментира структурираните мерки за бизнеса заради пандемията от коронавируса.
"Държавата трябва да суче от бизнеса, а не бизнесът от държавата. Държавата не трябва да подпомага бизнеса при нормални обстоятелства. Имаме мерки за стимулираме на един или друг приоритет. Нормалното е бизнесът да работи, да печели и да плаща данъци. Това, че ще спрат мерките за подкрепа, не означава, че ще влоши състоянието на икономиката, напротив - ще се подобри, икономиката ще заработи и ще започне да си плаща, както го е правила винаги", категоричен е Хърсев.
Финансистът е на мнение, че в момента не се налага да се емитира дълг при наличие на 6,5 млрд. лева фискален резерв. Той обаче очаква Министерството на финансите да прецени дали има нужда от нов дълг при запазване на фондовете в резерва.
Що се отнася до Плана за възстановяване и устойчивост, доц. Хърсев се надява, че държавата ще изгради капацитет за неговото управление при строг контрол при изразходване на парите. Финансистът съветва да се използват заемните средства, до които страната ни ще има достъп, а не само „подарените“.
„По този начин финансирането на проектите с този инструмент ще е капитал, с който да се създаде по-висока стойност“, аргументира се той.
Има ли бюджетът излишък и разполага ли той с резерви? Достатъчно амбициозен ли е Планът за възстановяване и устойчивост? Ще помогнат ли евросредствата за възстановяване на икономиката?
Вижте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Епидемията от ебола в ДР Конго може да стане най-смъртоносната в историята
Лицензът за дружествата на "Лукойл" у нас е удължен до 29 октомври
22-годишна жена загина при катастрофа на Околовръстния път в София
"Справедливата цена" се връща на дневен ред, но кой ще пази потребителите?