ИПИ: Заложените в бюджета фискални правила не отговарят на особеностите у нас

От историята на фискалните правила в САЩ могат да бъдат направени няколко извода:
- Наличието на фискални правила намалява политическата склонност към трупане на дефицити;
- По-строгите правила са свързани с по-високи бюджетни излишъци в добрите години;
- Фискалните правила намаляват колебанията на икономическия цикъл заради извънбюджетните сметки на отделните щати, които изпълняват антициклична роля.

В Европейския съюз също има фискални правила, записани в Ревизирания пакт за стабилност и растеж, но предвид ограниченията пред изпълнението им и санкциите, свързани с тези правила, те могат да бъдат наречени „меки“. Въпреки че тези правила са по-малко ангажиращи, при въвеждането им се е смятало, че предоставят механизъм за оценка и контрол от електората и пазарите, което може да ги направи самодостатъчни. Практиката обаче показва, че това не се случва.

Паралелно с дебата за засилване ролята на фискалните правила се води и друг такъв – как да се гарантира изпълнението им след като бъдат въведени. Едно решение на този проблем е въвеждането на автоматични маханизми за корекция, какъвто е случаят с Швейцария и отделните щати в САЩ. Друго решение, което се предлага от академици още от 90-те години на миналия век, са независимите фискални институции (т.нар. фискални съвети), които следват примера на независимостта на централните банки.

Положителният ефект от фискалните съвети може да се види в няколко направления:
- Следят за изпълнението на правилата и дават становища дали потенциалното им нарушаване е допустимо или не;
- Дейността им може да се разпростира и до структурата на държавните разходи, с което може да се предотврати намаляване на продуктивни държавни разходи за сметка на непродуктивни такива при наличието на фискални ограничения;
- Могат да дават обективни насоки за усъвършенстване на фискалните правила.
- Могат да изготвят независими макроикономически прогнози, които да се използват от министерствата на финансите при изготвянето на бюджета.

Фискални правила се използват все по-често с цел да се ограничи „фискалната алхимия”, свързана с непостоянната фискална политика. Изследване показва как избирателните цикли в САЩ на местно, щатско и федерално ниво водят до политическо късогледство, предизвикват предизборна щедрост и намаляват интереса към справяне с дългосрочни и структурни проблеми. Високата политическа нестабилност и присъщата вероятност за избиране на нови управляващи водят до приемане на по-слабо обвързващи правила или до разхлабването на съществуващи такива в години на слаб икономически растеж.

Политическото късогледство е пряк резултат от избирателните цикли. Политиците от всяка партия се стремят към вземане на властта, което ги прави силно зависими от електоралните настроения относно водената политика. Това може да доведе до отдаване на незначително внимание на дългосрочни проблеми, както и популистко увеличаване на разходите или намаляване на данъците, за да се увеличи шансът от преизбиране.