ИПИ: Заложените в бюджета фискални правила не отговарят на особеностите у нас

В годишния Закон за държавния бюджет на Република България или в доклада към закона присъстват и други ограничения, които играят ролята на фискални правила. Такива например са:
• Таван на размера на задълженията към доставчици и към дългосрочно командировани служители към края на годината;
• Таван на новоемитирания държавен дълг през годината;
• Таван на размера на държавния дълг към края на годината;
• Минимална стойност за размера на фискалния резерв към края на годината;
• Правило за отпускане на 90% от бюджетираните нелихвени разходи и трансфери по републиканския бюджет през годината. Съгласно практиката по прилагане на това правило, останалите 10% се отпускат в края на годината при условие, че изпълнението на бюджета е според плана.

В периода 1998-2008 г. страната доказа, че е способна да води разумна фискална политика като поддържа високи нива на касови бюджетни превишения, с изключение на периода 2000-2002 г.

Две са настоящите предизвикателства пред управляващите – възвръщане на доверието във фискалната политика, което беше разклатено в периода 2009-2010 г. и адресиране на структурните предизвикателства в публичните финанси, смятат от ИПИ.

Склонността за трупане на дефицити съществува както на национално, така и на местно ниво, макар и причините за това да се различават. Независимо от разликите фискалните правила могат да бъдат настроени така, че да отговорят на предизвикателствата и на местно ниво. Наличието на такива правила не намалява гъвкавостта на местната политика, тъй като изследвания сочат, че нивото на данъчна автономност е един от ключовите фактори при справянето с икономически кризи.

Повече от 150 години се води дебат за най-ефективния метод за управление на публичните финанси - налагане на фискални правила или пълна свобода на управляващите (усмотрение), като единият или другият метод се радва на по-голяма популярност през отделни периоди.

Отскоро идеята за налагане на правила и ограничения върху публичните финанси започна да се радва на все по-голям интерес вследствие на разразилата се криза на държавните финанси в някои страни от Европейския съюз и най-вече в еврозоната. Когато се разглежда темата за фискалните правила обаче това не трябва да става само в светлината на разразилата се криза на публичните финанси в ЕС, а в контекста на присъщата склонност на повечето управляващите да предприемат дефицитно харчене и да трупат дългове.

Като основни причини за тази склонност се открояват времевото непостоянство на политиката, политическото късогледство и прехвърлянето на бремето върху бъдещи правителства и поколения.

Бюджетните правила попадат в четири основни категории:
- Правило за бюджетното салдо: може да засяга общия баланс на касова или на начислена основа; структурния или циклично изгладения баланс; бюджетния баланс през целия икономически цикъл; първичния баланс.
- Правило за дълга: налага таван на дълга като дял от БВП и по дефиниция има най-голям успех за приближаване на държавния дълг към определена стойност.
- Правило за разходите: налага таван на общите, първичните или текущите разходи в абсолютна или относителна стойност.
- Правило за приходите: налага горна или долна граница на събираните приходи, която цели по-високи постъпления или ограничаване на данъчното бреме.