Трябва ли да се върнем към прогресивно данъчно облагане?

Необходимо ли е връщането на прогресивното данъчно облагане на доходите на физическите лица, дискутираха в ефира на Нова телевизия депутатите от БСП Лява България Румен Гечев и от Реформаторския блок Мартин Димитров.

И двете страни имат своите аргументи. Димитров е категоричен, че 10% данък върху доходите е оптималното ниво – ставката е по-ниска, но събираемостта на задълженията се повишава.

Гечев обаче посочи, че анализи на икономисти от БАН са показали, че в периода 2001 – 2008 година, когато в страната е имало прогресивно подоходно облагане, в страната са се трупали бюджетни излишъци. Той коментира, че брутният вътрешен продукт на България през 2013 година е по-висок от този през 2008 година, но в същото време бюджетният излишък през 2008 година е бил 8 млрд. лева.

Според изчисленията на червените при промяна от плосък данък към прогресивно подоходно облагане в хазната ще влизат около 500 млн. лева повече годишно. Тяхното предложение е годишни доходи между 3,6 хил. и 4 хил. лева да не бъдат облагани. „Това прави 300 лева на месец или минимална заплата от 340 лева да бъдат освободени от данък, каквато е световната практика“, обясни Гечев.

„За най-богатите българи, примерно до 10 хил. лева и повече да плащат до 30%“, допълни бившият икономически министър в правителството на Жан Виденов. По неговите изчисления получаващите средната работна заплата по статистиката на НСИ (около 800 лева месечно) ще бъдат облагани с данък от 15-17%.

Той обаче призна, че има опасност от укриване на доходи при въвеждането на прогресивно подоходно облагане, но призова хората да разберат, че допълнително събраните пари от данъци ще се „върнат при тях“ - за оборудване на линейки, подобряване на условията в детските градини и училищата и други социални разходи.

„Реалността е, че ако предложението на г-н Гечев бъде прието, ще влизат по-малко приходи“, убеден е Мартин Димитров. Според него, ако търсим бърз растеж на икономиката, данъците трябва да са ниски. Той отхвърли аргументите, че в страни като САЩ и Япония няма плосък данък с коментара, че там доходите са високи, защото икономиките им са развити.

В Балтийските държави обаче е въведен плосък данък по-рано, отколкото в България и затова те сега „са по-богати от нас“, каза още синият депутат.

„Естония въвежда плосък данък през 1994 година, а ние – през 2008 година. Ето затова нещата не се случиха при нас – ние много закъсняхме“, допълни Димитров.

Двамата коментираха и информацията на депутата от ГЕРБ Десислава Атанасова, според която на закрито заседание на временната комисия, проверяваща състоянието на КТБ,  директорът на ДАНС Димитър Георгиев е съобщил, че службата е изготвила доклад за състоянието на банката, който обаче не е бил представен на правителството на Пламен Орешарски.

Гечев беше категоричен, че като депутат не е виждал подобен доклад. Мартин Димитров коментира, че първо трябва да бъде установено категорично дали действително ДАНС е предоставил доклад на Министерския съвет, който не е показан в Народното събрание.

„Ако това е така, това е жесток скандал и трябва да се потърси персонална отговорност на кого е даден докладът и кой не го е оповестил“, допълни синият депутат.

Според двамата участници в дискусията по закон подобен документ би трябвало да бъде връчен или на премиера, или на финансовия министър. 

Какво се случва с КТБ можете да следите тук