Проф. Минасян: Гледаме към Панама, а не виждаме какво става тук

„Панамагейт“ предизвика много голям интерес, но предимно сред медиите, а не сред обществото. Гледаме нещо, което се е случвало на 10-15 хиляди километра, а не се вглеждаме в ставащото пред очите ни. Това коментира пред БНР проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт към БАН по повод разкритията около „Панамските документи“.

Имаме достатъчно примери за съмнително натрупване на богатство, заяви той. 

По повод изнесените от него преди дни данни, че 8 млрд. евро български капитали са изнесени в чужбина за 5 години, той обясни, че е извлякъл цифрата от данните за платежния баланс на страната за периода 2010 – 2014 г.

Той уточни, че това са законни операции, но въпросът е после какво става с тези пари и това е функция на вътрешния контрол – МФ да проследява движението на паричните потоци и капиталите, които имат местен произход.

„Бил Гейтс също притежава милиарди, но се знае какво е направил. А тук модел за подражание са тези, които са успели да откраднат, без да бъдат хванати. Хората разбират, че у нас с честен труд не можеш да забогатееш“, заяви той.

„Има десетина български граждани с повече от 1 млн. евро спестявания. Средно те са спестили 4 млн. евро. Как е възможно да се натрупат такива спестявания, предвид състоянието на държавата, съвсем по честен начин“, попита той.

Проф. Минасян припомни, че България е най-бедната страна в Европа и  БВП на глава от населението е 6000 евро, а в Румъния тази стойност е 7500 евро, при средно равнище в еврозоната 30 000 евро. Ние трайно заемаме тази последна позиция, без да знаем колко още ще бъдем там, каза той.

Социалистът Румен Гечев  коментира, че офшорните зони са узаконено лицемерие.

„Те са създадени от едрите финансови акули и политиците, купени от тези акули. Демокрацията става все по-пазарна, а изборите - все по-скъпи. Едрият капитал може да си купува депутати и парламентарни групи“, каза депутатът от БСП.

Той определи офшорните зони като „огледален образ на цинизма на световния политически и финансов елит“.

Въпросът е защо не бъдат закрити тези зони, което може да е инициатива на ЕС. Досега никой не е доказал, че те имат някакво макроикономическо значение, каза Гечев.

Той смята, че тези зони поддържат „пазарната демокрация“ и част от прехвърлените там пари се връщат за купуване на политици. „Едрият бизнес в България си е напазарувал политици и парламентарни групи“, беше категоричен той.

Малките и средни фирми си плащат данъците, за разлика от големите корпорации и определени политици, каза Гечев. Той твърди, че МСП в ЕС плащат 30 на сто повече данъци от големия корпоративен бизнес.

Дори да е манипулативно изтичането на информация около Панама, колкото повече информация, толкова по-добре, посочи Гечев.

Доц. Николай Иванов, бивш директор на финансовото разузнаване, обясни, че в офшорните зони не се търсят ниски данъци, а анонимност.