България по пътя към еврозоната? Кога, ако не сега...

За плюсовете и минусите от евентуалното ни приемане в самата еврозона сме писали многократно, но не е зле да си припомним някои аргументи.

Най-важният позитив за страната ни, по думите на Костов, е възможността кредитния рейтинг на България да бъде повишен. „По този начин ще получим допълнителни финансови опори и всички банки ще могат да се рефинансират при определени условия“, обясни още бившият министър-председател.

Освен това страната ни ще разполага с европейски банков надзор и ще може да използва кредитор от последна инстанция, припомни и финансистът Емил Хърсев. Важно е да се уточни, че кредитор от последна инстанция е кредитор, който осигурява рефинансиране на търговските банки и обикновено това е централната банка за дадена държава. В страните- ленки на еврозоната това е Европейската централна банка (ЕЦБ). В България Българската народна банка (БНБ) не може да бъде кредитор от последна инстанция, тъй като страната ни е обвързана с валутен борд.

Приемането ни в еврозоната ще освободи внушителен паричен ресурс. Страната ни ще изглежда много по-безрискова и сигурна за инвестиции. Това пък от своя страна ще доведе до по-ниски лихви по кредитите, тъй като българските банки ще могат да взимат по-евтини заеми отвън. Трансакционните разходи ще спаднат значително

Членството в еврозоната предполага и по-ниска инфлация. От ЕК неколкократно обясниха, че ако цените в някои нововлезли в зоната страни са се повишили, то това се дължи на обективни процеси в икономиките, а не на новата валута. Нашата икономика отдавна е отворена до такава степен, че всичко, което влияе върху цените в европейски и световен мащаб, се отразява незабавно в България. 

Нещо повече, в общественото пространство от години се тиражират сериозни спекулации, че въвеждането на еврото ще повлече след себе си шоково вдигане на цените на всички стоки и услуги. „Истината е, че обикновено инфлацията при въвеждането на еврото е между 0,3% и 1,4% в различните държави. Няма конкретни доказателства, че това е следствие от въвеждането на европейската валута или е породено от нещо друго, като поскъпване на горивата или пазарни течения“, обясни Любомир Дацов.

Сериозен плюс е и фактът, че валутния резерв ще може да се използва по-смислено (за реализиране на пенсионна реформа или за погасяване на външен дълг) , вместо да седи като гаранция за всеки лев в обращение.

„Най-очакваният ефект в положителен смисъл е, че ще намалеят и трансакционните разходи, които в момента са доста високи. Освен това в България няма върховенство на закона, частната собственост не е защитена и такива казуси, като този с КТБ, ще могат да бъдат избягвани, ако станем част от еврозоната. Относно общия банков надзор е добре да се уточни, че всъщност само няколко банки в България подлежат на такъв контрол, оа станалите остават под надзора на БНБ. Това несъмнено ще подобри доверието в българските банки“, коментира още Иван Костов.

За съществен минус от влизането ни в еврозоната обаче се счита фактът, че голяма част от държавите членки на съюза са в доста тежко положение. Ако се наложи някоя закъсала страна да бъде спасявана, това неминуемо ще се отрази и на България.

Също така моментът за членство в еврозоната е малко критичен от гледна точка на това, че още от началото на миналата година се говори за реформа във валутния и банков съюз. Реално обаче тя едва ли ще се реализира преди смяната на сегашната Европейска комисия и Европейски парламент, т.е. преди 2019 г.

Дори и Германия да успее да състави правителство, едва ли това ще стане по-рано от февруари-март 2018 г. Календарът на срещите ще бъде напрегнат, а и постепенно се приближаваме до новите избори за ЕП. 

Това означава, че валутният съюз на ЕС вероятно ще остане и без защита срещу следващата голяма криза. "Това е толкова депресиращо за всички. А както винаги, в Европа уроците остават ненаучени", коментира европейски служител пред Politico.