Защо управляващите бързат с 10-годишната погасителна давност?

10-годишната абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица бе изненадващо подкрепена миналата седмица на второ четене в ресорната Правна комисия в парламента. Точката за промени в Закона за задълженията и договорите бе вкарана в дневния ред на комисията буквално в последния момент. Измененията бяха одобрени набързо, без дебати и в отсъствието на председателя на комисията Анна Александорва, съобщи правният портал lex.bg.

Казусът с абсолютната давност вече няколко месеца „отлежава“ в парламента. Промените на първо четене бяха приети още през лятото, но породиха остри реакции както от бизнеса, така и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Между двете четения обаче са прокарани някои корекции. Така например първоначално предвиденият гратисен период за влизането в сила на новите текстове е съкратен – от 6 на 3 месеца, а абсолютната давност ще важи и за заварените дългове, не само за новите. 

Нека припомним, че промените в Закона за задълженията и договорите бяха внесени от „Обединени патриоти". Според вносителите на проекта към момента има вратичка в закона, която позволява кредиторът да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната даваност, просто се уеднаквява режимът, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Вносителите посочват още, че в повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност и само България е изключение. Решението на проблема с вечните длъжници обаче не е съвсем пълно. Тепърва предстои приемането на Закона за личния фалит, отново внесен от патриотите.

Идеята е с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им ще загубят парите си завинаги. Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица. Законопроектът предвижда шест изключения, в които давността няма да се прилага:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда.

Въпреки че редица експерти, институции и бизнеси се обявиха категорично против промените, депутатите направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118. Това на практика означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини докато трае съдебният процес за вземането.

Асоциацията на колекторските агенции отново се обяви против промените. В писмо до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателя на Правната комисия Анна Алксандрова от асоциацията подчертават, че промените са били гласувани без заинтересованите страни да бъдат уведомени за включването на точката в дневния ред и без да имат възможност да изкажат своята аргументирана позиция. Заседанието е проведено без председателя на комисията и е било свикано, без да са спазени разпоредбите в Правилника за дейността на Народното събрание. 

„Липсата на изпълнена надлежна процедура по свикване прави заседанието на Комисията по правни въпроси от 11 ноември 2020 г. нередовно, поради което и взетите на него решения са невалидни“, посочват колекторските фирми. 

Според асоциацията разпоредбата на чл. 32 от Правилника гарантира правото на всеки български гражданин да изрази своята позиция по даден законопроект, както и да присъства по време на работата на Комисията. „Неспазвайки процедурата по обявяване на заседанията, Комисията на практика лишава гражданите от това тяхно право, тъй като липсва разумен срок, в който те обективно да могат да се осведомят за предстоящото заседание и да присъстват на него. Поради горните съображения правото ни да вземем участие в разискванията на заседанието на Комисията по правни въпроси от 11.11.2020 г. е нарушено“, пише още в писмото.

Бизнесът е категоричен, че въвеждането на института на „абсолютната давност“ е нещо ново и непознато в отношенията между частноправните субекти в българската правна система, а премахването на фигурата на „вечния длъжник“ трябва да бъде обект на задълбочена и всеобхватна обществена дискусия, търсеща баланса в интересите на кредиторите и длъжниците.