ВМРО внесе законопроект за личния фалит

Изглежда казусът с регламентирането на т.нар. „личен фалит“ скоро ще получи официална законова формулировка. От ВМРО внесоха днес в деловодството на Народното събрание Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност. Според партията тази мярка ще избави много хора от капана „вечен длъжник“.

„Законът за личния фалит е стъпка от особена важност и предвид настъпващата световна икономическа криза. Тя вече остави без работа и доходи стотици хиляди българи. Ние от ВМРО сме категорични, че е настъпил моментът законът за личния фалит да влезе в дневния ред на НС. Точно днес, когато държавата отново е изправена пред предизвикателството“, пише още в позицията на ВМРО, публикувана на сайта им.

Според мотивите към законопроекта Законът за защита на физическите лица при неплатежоспособност има за цел да защити правата и интересите на физическите лица за преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, създаване на възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори.

Защита по този закон може да получи всеки български гражданин, физическо лице, което не може да плати своите парични задължения най-малко три месеца на едно или повече от своите изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати. Както и длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи, пишат още вносителите.

Според текстовете недобросъвестен длъжник е човек, който е предизвикал неплатежоспособността със свои умишлени действия; е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако е реабилитиран; задълженията му са за обезщетение на вреди от непозволено увреждане; не е получавал доход по трудово или друго правоотношение през три от последните пет години преди започване на производството, освен ако има обективни причини за това; е укрил свое имущество или не е изпълнил задължение в хода на производството по този закон.

Законът предвижда и Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията, в който да се записват база данни, касаещи статуса на засегнатите лицата.

На практика този закон допълва приетите на първо четене в пленарна зала в Закона за задълженията и договорите, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Тези текстове обаче все още не са гласувани на второ четене и предизвикаха сериозно недоволство от страна на колекторските фирми и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Депутатът от ВМРО Искрен Веселинов обяви пред Mediapool, че следващата седмица правната комисия в парламента ще разгледа окончателно промените в Закона за задълженията и договорите.

Основната критика срещу правната рамка на личния фалит и 10-годишната давност е, че не може да се направи баланс между интересите на кредитора и длъжника.

България остава единствената държава в ЕС, в която няма разписана процедура как се слага край на дълговете и има вечни длъжници. Още през 2017 г. „Обединени патриоти“ внесоха законопроект, според който необезпечени задължения до 150 хил. лв. на лица, които не обслужват дълговете си в продължение на 10 години, ще се опрощават.

Според мотивите им така щяло да се прекрати практиката на „доживотна задълженост“ на длъжниците, която е налице при сега действащото законодателство. И тогава коалиционният партньор твърдеше, че освен в България само в три държави в Европа в момента няма възможност за граждански фалит – Малта, Хърватия и Швейцария. Законопроектът обаче не беше подкрепен в пленарната зала.

Бившият омбудсман Мая Манолова също се опита да прокара своя концепция за законопроект за личния фалит от пролетта на 2018 г., като миналата година тя внесе в НС Закона за гражданската несъстоятелност. Основен мотив беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума не само за дългове към банки, но и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества. Законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.