Защо управляващите бързат с 10-годишната погасителна давност?

Колекторските фирми припомнят, че има внесен Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност от ВМРО, което е изцяло нов нормативен акт, който цели да регламентира законоустановена процедура, чрез която да отпадне фигурата на „вечния длъжник“. „На практика към настоящия момент се развиват едновременно две нормотворчески инициативи, имащи за цел премахване на фигурата на вечния длъжник. Не би било приемливо и двете да станат приложимо право, защото в такъв случай балансът между интересите на кредиторите и длъжниците би бил силно нарушен в полза на последните. В същото време двата подхода се намират в различни етапи на процедурата“, твърдят от асоциацията.

Темата с „вечния длъжник“ предизвика сериозни и мотивирани опасения, в т.ч. от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд на Р. България, Министерството на финансите, както и от неправителствени организации, че въвеждането на „абсолютната давност“ чрез предложената в момента редакция може да доведе не само до сериозни усложнения в гражданските правоотношения, но и до противоречие между действащи правни норми.

„Нашите опасения са, че ако към всичко това се добави и един чисто нов нормативен акт, какъвто би бил законът за защита на физическите лица при неплатежоспособност, то може да бъде създаден един нормативен хаос, който далеч няма да остане само на хартия, но ще предизвика и затруднения в работата и на правоприлагащите органи. Поради тези свои съображения, считаме, че при нормативното разрешаване на въпроса с отпадане на фигурата на „вечния длъжник“ трябва да се зачитат принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, които Законът за нормативните актове изисква“, пише в писмото на колекторските фирми.

Затова бизнесът настоява заседанието на Комисията по правни въпроси от 11 ноември 2020 г. да бъде проведено повторно, при спазване на правилата, регламентирани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с предварително обявяване на дневния ред и при осигуряване на възможност заинтересованите лица да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти за актове на Народното събрание по време на работата на Комисията.

Подобно искане отправиха и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесът не подкрепя 10-годишната абсолютна давност, защото тя ще създаде единствено правен хаос и неравнопоставеност.

Според работодателите прилагането на новите разпоредби и при заварените случаи е в разрез с Конституцията. „Особено смущаващо за нас е обстоятелството, че в условията на внезапност и непрозрачност се е разгледал и приел правен въпрос, който повече от 4 месеца е предмет на полярна обществена дискусия“, твърдят от КРИБ в писмо до парламента.

Против е и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която смята, че промяната ще създаде сериозни проблеми на гражданския и търговския оборот и затруднен достъп до финансиране. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) пък е пратила становище, че мярката е противоконституционна, защото е в противовес на защитата на частната собственост на добросъвестните кредитори.

Очаква се в сряда спорните промени да бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала.