Еврозоната може и да се намира в криза, но въпреки това продължава да привлича нови членове.
Естония ще стане 17-тата държава, която ще приеме еврото като своя валута през януари 2011 г. Другите две балтийски страни искат да я последват възможно най-скоро и правят сериозни усилия за намаляване на своите бюджетни дефицити, така че да отговорят на критериите за членство в еврозоната.
Министър-председателят на Литва Андрюс Кубилюс обяви вчера, че правителството възнамерява да направи допълнителни съкращения на своите разходи, за да може да намали още бюджетния си дефицит и да подсигури влизането на страната във валутната зона през 2014 г.
Малко повече от десет години от своето създаване еврозоната e изправена пред най-тежкото изпитание в своята история. Провалът на системите за фискално наблюдение и контрол позволи на правителствата да натрупат големи дългове, което принуди страните от еврозоната да предоставят 110 млрд. евро заем на Гърция, подпомогнати от Международния валутен фонд (МВФ).
След случилото се политиците от еврозоната признаха, че съществуването на обща валута е довело до появата на големи различия в тяхната конкурентоспособност, от което държави като Гърция, Испания и Португалия за изгубили позиции срещу Германия, защото заплатите в тях са се повишавали по-бързо от производителността.
Въпреки тежката фискална криза в еврозоната Андрюс Кубилюс не вижда друга алтернатива за малката европейска икономика, освен да въведе еврото колкото се може по-скоро. По този начин страната според него ще се интегрира по-добре към динамично развиващата се глобална икономика. Той смята, че Литва няма свободата на избор на големите страни около Балтийско море като Швеция и Дания, които решиха да запазят своите собствени валути преди десет години.
„Това е инструмент, който ще ни позволи да се чувстваме малко по-сигурни в световната финансова система“, казва той в интервю за Wall Street Journal.
Литва отдавна държи курса на своята валута фиксиран към еврото, което според премиера означава, че страната почти е въвела единната валута, но не може да се ползва от нейните предимства, каквито са по-евтиният достъп до облигационните пазари и общите процедури в еврозоната.
Литва пострада сериозно от финансовата криза и световната икономическа рецесия. Икономиката й се сви с 15% през миналата година, отчасти заради спукването на балона в жилищния сектор. Нивото на безработица скочи до 13%, а Литва, заедно с България и Румъния, стана една от трите страни с най-ниска покупателна способност на населението.
Икономиката на страната продължи да се свива и през първото тримесечие на тази година с понижение от 3,9% на тримесечна и 2,6% на годишна база, като Европейската комисия не очаква тя да възобнови своя растеж преди следващата година.
С намаляването на данъчните постъпления бюджетният дефицит на страната скочи до 8,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2010 г. Дясноцентристкото правителство на Кубилюс отговори на това с намаление на заплатите в държавния сектор, съкращение на социалните придобивки и вдигане на данъците върху потреблението.
Според него без тези мерки бюджетният дефицит на страната е щял да се повиши до 12% от БВП през тази година и, за да падне до изискуемия за еврозоната таван от 3%, ще са нужни още съкращения.
Целта на правителството е да го ограничи до 3% от БВП през 2012 г., за да може страната да влезе в еврозоната през 2014 г.
В много отношения курсът, който Литва избра в отговор на кризата, изглежда неизбежен за много от по-слабо развитите икономики в еврозоната, които са натрупали големи дефицити през последните години.
Като върза своята валута към еврото Литва избра трудния път към конкурентоспособността, като се лиши от възможността да обезцени своята валута. Вместо това тя премина към т. нар. "вътрешна девалвация", което по същество означава, че заплатите падат.
През първото тримесечие на тази година заплатите са намалели с 9,7% спрямо същия период на 2009 г., което е най-големият спад сред всички страни в Европейския съюз. Въпреки мерките за свиване на дефицита уличните протести в Литва засега не са драматични, както в Гърция, и според премиера това се дължи на трудната история на страната.
„Хората не са свикнали с луксозен живот“, допълва той. „Ние имаме голям брой бивши депортирани и политически затворници, според които това не е криза. Да те изпратят в Сибир – ето това е криза“.
Сега Литва се надява на по-добро икономическо бъдеще и възнамерява да се превърне в център за високотехнологични услуги в района на Балтийско море благодарение на добре образованата си работна сила.
Правителството има за цел и да привлече солидни чуждестранни инвестиции, като е готово дори да приложи същия подход от предизборната си кампания – като ходи от врата на врата.


Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Детската смъртност в България спада, но остава над средното за ЕС
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
Гечев от ПБ: Всяко нещо, което се прави, ще е продиктувано от българския интерес
Транспортират до Израел младежа, пострадал с атракцион край Ахелой
Зеленски за Деня на независимостта: 21-ви век ролята на САЩ е изключително важна
Правосъдният министър за ВСС: Свидетели сме на назначения и решения, които не са законни
Климатолог: Пригответе се, в бъдеще ни очакват и по-големи жеги