Еврозоната е изправена на кръстопът за решаването на дълговата криза

Предстоящите три седмици ще бъдат от решаващо значение за Европа в усилията й най-сетне да овладее дълговата криза в еврозоната и да положи по-стабилни основи за периода след бурята.

Началото на поредицата срещи на високо равнище на ЕС този месец започна със среща на лидерите консерватори от еврозоната, които търсеха отговори в Хелзинки на 4 март на въпроса до каква степен са готови да пожертват суверенитетите си при решаването на икономическите проблеми в името на по-стабилното евро, информира Асошиейтед прес.

Този дебат ще достигне връхната си точка на 25 март, когато държавните и правителствени ръководители се надяват да постигнат "обхватно решение" на кризата, каквото обещаха на пазарите.

В центъра на дебата от едната страна са исканията за по-стриктни бюджетни правила и икономически реформи, отправени от по-силни икономики като Германия и Холандия, а от друга - доводите за по-голяма помощ и снизходителност, изказвани от по-слабите страни членки на еврозоната.

С началото на поредицата важни срещи обаче очертава все по-голямо разединение по въпроса какво да се направи и колко бързо да стане това. Германия отказва да дава пари за пряка помощ на страните, които не се справят с пласирането на държавните си облигации на пазара, а именно за това настояват изпълнителната власт на ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Решаващият фактор през идните три седмици ще бъде Германия. Канцлерът Ангела Меркел, която има проблеми у дома, възложи надежди на така наречения пакт за конкурентоспособност, който би могъл да й даде нещо в замяна на отпусканата по-голяма помощ за затруднените страни от еврозоната.

Първоначално Берлин поиска държавите, въвели единната валута, да подобрят икономическите си резултати чрез непопулярни мерки. Едни от тях са заплатите да не се вдигат с индексиране според инфлацията и да се постигне споразумение за обща основа
на корпоративното облагане.

Само че миналия месец тези мерки бяха смекчени с отделни предложения на комисията и на президента на ЕС Херман ван Ромпой, които ще позволят на правителствата, при неясни ангажименти, да определят граници за националните дефицити и да укрепят пенсионните си системи.

"Ще постигнем добра формулировка, одобрявайки общите цели", отбеляза старшият икономист от брюкселския офис на банка ING Карстен Бржешки. Твърди цели и санкции за нарушаващите правилата едва ли ще има, прогнозира анализаторът.