ЕС се изправя пред въпроса за единен фискален съюз и общи еврооблигации

Ратификацията на споразумението за новия европейски анти-кризисен фонд ще е прелюдия за дори още по-разгорещен дебат - дали фондът да бъде разширен с допълнителни средства и дали да се използва като основа за издаване на облигации от името на всички страни-членки на еврозоната, пише Bloomberg.

Въпросът за еврооблигациите, или фискалния съюз - токсична тема в някои северноевропейски страни като Германия - отново ще се превърне в основна тема, след като новото споразумение за европейския спасителен фонд бъде ратифицирано през септември.

Поводът ще бъде публикуването на проучване на Европейската комисия (ЕК) върху издаването на общи европейски облигации – мярка считана от растящ брой икономисти за единствения начин да се гарантира пред пазарите, че страни като Италия няма да фалират. Безпрецедентните спасителни пакети, предоставени от европейските правителства и Европейската централна банка (ЕЦБ) досега не са успявали да потушат кризата, която вече е на прага на страни, приемани за част от ядрото на еврозоната като Италия и дори Франция.

„Не съществува единна валута, която да е оцеляла, без някаква форма на общо гарантиране на дълговете“, казва Саймън Тилфорд, главен икономист на Centre for European Reform в Лондон. „Все повече икономисти признават, че това е единственият начин за стабилизиране на еврозоната“.

Европейската дългова криза, която се разрази в Гърция в края на 2009 г., доведе до отпускането на спасителни заеми за 365 млрд. евро, разкри пропуски в архитектурата на еврото и предизвика смут на световните пазари. Последствията от кризата може да принудят европейските лидери да преодолеят резервите си и да изградят фискален съюз по модела на САЩ, като се откажат от контрола върху националните си бюджети.

„Единствено Германия е способна да спре разлагането на Европа“, каза милиардерът инвеститор Джордж Сорос пред германския Handelsblatt. „Германия и други страни с първокласен кредитен рейтинг „AAA“ разполагат с известно време, за да приемат някаква схема за издаване на общи европейски облигации. В противен случай, еврото ще колабира“.

Засега пазарите са фокусирани върху ратификацията на новото споразумение за Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) на стойност 440 млрд. евро от страна на всяка една от 17-те членки на еврозоната. То предвижда тези средства да могат да се използват за придобиване на облигации на вторичните пазари, за гарантиране на предпазни кредити и за рекапитализиране на банки.

Бурен парламентарен дебат по темата се очаква в Германия – страната, която дълговата криза принуди да изпълнява безпрецедентната роля на гарант на еврозоната, след като Берлин даде зелена светлина за EFSF през 2010 г.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, които ще се срещнат в Париж на 16 август са си поставили септември, като краен срок за ратифицирането на  EFSF. Така те искат да облекчат ECB от задачата да изкупува еврооблигации.

Наред със заздравяването на европейските правила за ограничаване на дефицитите и контрол на дисбалансите, новият EFSF ще засегне и темата за еврооблигациите, която Меркел отдавна се опитва да избегне.

„Железният Канцлер се противопоставя на еврооблигациите“, беше заглавието от първата страница на германския Die Welt от миналия декември, когато Меркел сложи кръст на подобна дискусия още в самото начало. Еврооблигациите са „табу, те са вредни и нежелани“, заявява Норбърт Бартле, говорител на Християндемократическия блок – партията на германския премиер.

Според проучвания на общественото мнение, Зелените и Социалдемократите в Германия, които подкрепят въвеждането на еврооблигации, биха победили коалицията на Меркел в случай на предсрочни парламентарни избори.