2021: Новата Европа

Но други страни отпаднаха.

Дейвид Камерън, започвайки сега своя четвърти мандат като премиер, благодари на късмета си, че неохотно се поддаде на натиск от страна на евроскептиците в собствената си партия и реши да рискува с референдум за членство в ЕС. Неговите либерални коалиционни партньори извършиха политическо самоубийство, като се присъединиха към катастрофалната кампания на лейбъристите „Да на Европа“.

Според таблоидите в Лондон обществеността е гласувала за напускане на ЕС с мнозинство от 59% срещу 41%, а след това връчи на торите и абсолютното мнозинство в Камарата на общините. Освободена от бюрокрацията на Брюксел, Англия вече е любима дестинация за китайските преки чуждестранни инвестиции в Европа. А богатите китайци направо са влюбени в своите апартаменти в Челси, да не говорим за техните прекрасни шотландски имоти, където може да се упражняват в стрелба на воля.

В някои отношения тази федерална Европа може да зарадва сърцата на бащите-основатели на европейската интеграция. В основата й е френско-германското партньорство, лансирано от Жан Моне и Робер Шуман през 1950 г. Но СЕЩ през 2021 г. са много различни от Европейския съюз, който се разпадна през 2011 г.

Донякъде е забавно, че разпадането на ЕС започна от двете големи люлки на западната цивилизация – Атина и Рим. Но Георгиос Папандреу и Силвио Берлускони далече не бяха единствените европейски лидери, паднали в жертва на онова, което може да се нарече „проклятието на еврото“.

Откакто финансовият страх започна да се разпространява през еврозоната през юни 2010 г.,  не по-малко от седем други правителства паднаха - в Холандия, Словакия, Белгия, Ирландия, Финландия, Португалия и Словения. Фактът, че девет правителства паднаха за по-малко от 18 месеца и още няколко, които щяха да ги последват скоро, е сам по себе си забележителен.

Но еврото стана не само машина за убиване на правителства, но също така насърчи ново поколение от популистки движения, като „Холандската партия на свободата“ и „Истинските финландци“. Белгия пък бе на път да се разцепи на две. Самата структура на европейската политика се пречупи.