2021: Новата Европа

Кой ще бъде следващият? Отговорът бе очевиден. След изборите на 20-и ноември 2011 г. испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро реши да се оттегли. Неговото поражение е предрешено – беше ясно още през април, така че той да не се страхува да търси преизбиране.

А след него? Следващият лидер, попаднал в мерника, бе френският лидер Никола Саркози, който се готвеше за преизбиране следващия април.

Да се върнем обратно през ноември 2011 г. Въпросът, който занимаваше съзнанието на всички, бе дали европейският валутен съюз, толкова старателно създаден през деветдесетте години, не е на път да се сгромоляса.

Много анализатори смятаха така. Всъщност и влиятелният лектор в Нюйоркския университет Нуриел Рубини твърдеше, че не само Гърция, но също така и Италия трябва да напусне, или да бъде изритана от еврозоната.

Но ако това се бе случило, е трудно да си представим как единната валута би могла да оцелее. Спекулантите веднага щяха да обърнат внимание на банките в следващото най-слабото звено (най-вероятно Испания). Междувременно напускащите еврозоната страни биха преживели още по-лоши неща. Само за една нощ всички техни банки и половината от техните нефинансови предприятия щяха да обявят несъстоятелност, с деноминирани в евро задължения, но с активи в драхми или лири.

Възстановяването на старите валути също би било ужасно скъпо упражнение във времена на и без това хроничен дефицит. Нови заеми биха били невъзможни за финансиране, също както и печатането на пари. Тези страни бързо щяха да се озоват в инфлационна спирала, което щеше да компенсира всички ползи от девалвацията.

Заради всички тези причини никога не съм приемал сериозно, че еврозоната може да се разпадне. В моето съзнание бе много по-вероятно валутата да оцелее, но Европейският съюз да се деинтегрира. Все пак нямаше никакъв легален механизъм държави като Гърция да бъдат принудени да напуснат валутния съюз. Но според член 50 на Лисабонския договор всеки член на ЕС може да напусне съюза. И точно това направиха британците.