Програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации остава като възможност

Степента на пазарния натиск върху Испания не е оправдана, като се имат предвид реформите, осъществявани от правителството на страната, a Европейската централна банка все още разполага с възможността да поднови операциите си за изкупуване на държавни облигации, заяви членът на управителния съвет на финансовата институция Беноа Кьоре, цитиран от Ройтерс.

Пазарите наблюдават внимателно за всеки знак, че повишаването на доходността по испанските държавни облигации до нива над 6% може да предизвика промяна в начина на изразяване на представители на ЕЦБ. Всичко това се случва, след като хората, които определят политиката на финансовата институция, подчертаха през последните няколко седмици, че не тя, а правителствата на страните-членки на еврозоната трябва да предприемат своята част от действията за преодоляване на дълговата криза в региона.

Кьоре каза, че ЕЦБ може да възобнови покупките на европейски дългови книжа, ако необходимостта от подобна мярка се повиши.

„Днес виждаме нарастващи признаци за нормализиране на цяла група пазарни сегменти, ... но положението през последните няколко дни показва, че това нормализиране остава крехко“, посочи той.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ е убеден, че политическата воля в Испания, където доходността по държавните облигации нараства на фона на опасенията за способността на правителството да свие бюджетния дефицит, е налице, което го кара да смята, че онова, което се случва на пазара, не отразява икономическите фундаменти.

„Няма причина положението в Испания да не се нормализира. Разполагаме с инструмент за намеса, програмата за изкупуване на облигации, която напоследък не е използвана, но съществува“, добави той.

Подобна възможност обаче се очаква да срещне съпротивата на германската централна банка и политиците от силните икономики в ядрото на еврозоната. Миналата седмица бе седмата от последните осем, в която програмата не бе използвана.

Според Кьоре операциите за дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ през декември и февруари, при които бяха отпуснати на банките от еврозоната кредити за над 1 трилион евро при лихва от 1% годишно, са помогнали за нормализирането на условията на пазара, от които кредитните институции и правителствата трябва да се възползват, за да продължат успешното осъществяване на реформите.

„Банките трябва да постигнат поставените цели за нива на капиталова адекватност, да подобрят профилите си на финансиране и да започнат отново да кредитират“, подчерта той.

Членът на управителния съвет на ЕЦБ изтъкна, че според определението на финансовата институция в момента в евросистемата има около 800 млрд. евро излишна ликвидност, но че слабите нива на съвкупното търсене означават, че тя не представлява инфлационен риск в краткосрочен план. Когато ръстът бъде възстановен, банките постепенно ще напуснат механизма на дългосрочно рефинансиране, понижавайки свръхликвидността, смята той.

ЕЦБ разполага и с още няколко инструмента, включително неизползвани като депозитните сертификати, за да изтегли излишъка в паричното предлагане, ако това се налага, обясни той.

Кьоре изтъкна, че кризата е довела до раздробяването на капиталовите пазари, тъй като спестяванията се влагат все повече в национални дългови инструменти, вместо да напускат държавните граници, затруднявайки ефективната работа на общия пазар.

Той призова за „финансов съюз“, подобен на бюджетния съюз, съгласуван от лидерите на 25 страни от Европейския съюз, за да се постигне размразяване на капиталовите потоци между държавите-членки на еврозоната.