Регулаторните разходи за финансовия сектор в ЕС може да достигнат 50 млрд. евро

За да изпълни новите регулаторни изисквания, през следващите 3 години секторът на финансовите услуги в ЕС ще се наложи да похарчи 33,3 млрд. евро, разкрива изследване на JWG, цитирано от Financial Times.

След като новите капиталови изисквания за банките Basel III и застрахователните стандарти Solvency II влязат в сила, разходите за попадащите в регулаторните рамки около 8500 институции могат да нараснат до 50 млрд. евро, се посочва още в изследването.

По-високите разходи произтичат от това, че банките ще трябва да предоставят информация много по-често и в много по-големи детайли.

Регулаторите изискват данни за експозицията на финансовите институции към отделни пазарни сегменти и компании, както и за съответните обезпечения. Банките трябва да въведат и нови правила за фондовете за алтернативни инвестиции, с които работят.

По-стриктните стрес тестове, както и „завещанията“, които определят процедурите в случай, че съответната институцията трябва да бъде закрита поради несъстоятелност, допълнително раздуват регулаторните разходи.

Основен проблем за финансовите институции е фактът, че европейската администрация провежда реформите „на парче“, без да стандартизира изискваните данни, нито между собствените си ведомства, нито с глобалните банкови и застрахователни регулатори.

„Регулаторните органи изискват данни по начин, удобен за техния анализ, но коренно различен от модела, с който работят банките“, казва П. Дж. Ди'Джиямарино, изпълнителен директор на JWG.

Проучването на JWG подкрепя други изследвания, според които банките просто не разполагат с изискваните от регулаторите механизми за събиране на информация.

Почти 4 години, след като колапсът на Lehman Brothers показа, че повечето банки не могат да проследят цялостната си експозиция към дадена компания или сегмент, изследване на Institute of International Finance разкри, че ситуацията не се е променила чувствително.