Гръцкият дълг може да стигне 136% от БВП през 2020 г. при оптимистичен сценарий

Гръцкият дълг ще надхвърли заложените за 2020 г. нива от 120% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, се казва в предварителен доклад на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от CNBC.

Атина трябва да извърши допълнителни реформи преди да й бъде отпуснат нов транш от спасителната програма.

Пасажи от предварителния доклад на МВФ са представени на Работната група към Еврогрупата (EWG), в която участват заместник финансовите министри на страните от еврозоната. EWG подготвя срещите на финансовите министри от еврозоната.

„Ясно е, че Гърция изостава от поетите ангажименти и няма да понижи дъговото си бреме до 120% от БВП през 2020 г., както беше предвидено. По-скоро дълговете на страната ще достигнат 136% от БВП, при това при крайно оптимистичен сценарий, при който Атина разполага с базов бюджетен излишък, икономиката отново нараства, а приватизацията се е случила“, коментира пожелал анонимност представител на еврозоната.

„Ще са необходими допълнителни мерки освен сега заложените 89“, коментира източникът на CNBC, визирайки списък от вече договорени реформи, които трябва да бъдат приети преди поредният транш по спасителната програма за страната да бъде изплатен.

Освен разчетите за динамиката на гръцкия дълг представителите на МВФ, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитват да калкулират и колко точно ще са допълнителните средства, необходими на Атина, ако крайният срок за достигане на базов бюджетен излишък от 4,5% бъде разсрочен до 2016 г. от 2014 г. понастоящем. Първоначалната дата беше договорена през февруари.

Базовият или първичен излишък или дефицит представлява бюджетният баланс преди разходите на правителството за обслужване на дълга.

„Необходимостта от допълнително финансиране за Гърция се оценява на около 30 млрд. евро“, коментира източникът на CNBC след срещата на EWG.

Различните оценки за тази сума варират между 13 млрд. и 30 млрд. евро. В четвъртък друг официален източник коментира, че необходимите средства са между 16 млрд. и 20 млрд. евро.

Освен допълнителното финансиране, друга пречка пред двугодишната отсрочка е опозицията на някои партии от управляващата коалиция в Атина, които се противопоставят на либерализирането на трудовия пазар в страната – нещо абсолютно задължително според кредиторите. 

Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас заяви пред местния парламент в сряда, че двугодишната отсрочка за Гърция вече е гарантирана. Няколко високопоставени представители от еврозоната обаче, включително президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и германският финансов министър Волфганг Шойбле, заявиха, че не са чували за подобно развитие.

Ако споразумение с Атина бъде постигнато навреме, решението за отпускане на допълнителни средства може да бъде взето на следващата среща на финансовите министри от еврозоната на 12 ноември.

Всичко за дълговете на Гърция