Дълговото бреме в еврозоната продължава да расте

Дълговата криза в еврозоната продължава да е бреме за пазарите и това няма да приключи, докато икономиката на региона не се върне към растеж, пише АП.

Икономиката на еврозоната пак се върна към рецесия, а анализаторите прогнозират малък или никакъв растеж до 2014 г.

Същевременно без този растеж държавите в най-лошо финансово състояние няма как да разчитат на повече постъпления в хазната. Това влошава и дълговете на тези държави.

Комбинираните дълговете на държавите от еврозоната възлизат на около 93% от брутния вътрешен продукт (БВП) на региона през тази година и се очаква да нараснат до 94,5% през следващата година. За сравнение, през 2009 г. съотношението дълг/БВП на еврозоната беше 80 на сто.

“Тревожно е, че дълговете на страните от европейската валутна общност продължават да нарастват”, коментира Раул Рупарел от института Open Europe.

Той подчертава, че паниката на пазарите като че ли отмина заради агресивните действия на Европейската централна банка (ЕЦБ), която съобщи, че е готова на неограничено изкупуване на облигации на финансово затруднени държави от региона. Това бързо понижи лихвите по дълга на Италия и Испания и те избегнаха искането на спасителна помощ, каквато се наложи да получат Ирландия, Гърция и Португалия.

Икономическият растеж в еврозоната буксува по няколко причини, но основният са  мерките за икономии. Всички държави се опитват по един и същи начин да се справят с дълговете си и да увеличат постъпленията в хазната – с увеличаване на данъците и намаляване на публичните разходи.

Пример е Италия, която успя да свие дефицита си под 3%, но пък икономиката й се очаква да отбележи спад от 1,5 на сто. По-малкото държавни разходи доведоха до свиването и на разходите на потребителите, което сложи спирачка на италианската икономика.

Нестабилната банкова система също е фактор, който спъва растежа. Банките затрудниха максимално кредитополучателите, като затегнаха условията за получаване на заеми. Това доведе до срив на инвестициите.

Намаленията на заплатите и в публичния, и в частния сектор пък доведе до силно свиване на потребителските разходи. Хората спестяват повече, за да са подготвени за нови икономически шокове.

От друга страна силните регулации на пазара на труда в някои държави се оказват пречка пред бизнеса да наема работна ръка. Заради бюрокрацията е сложно и започването на нов бизнес или се възпрепятства износа на стоки. В Гърция например законодателството е толкова утежнено, че за незначителни грешки в документацията се налагат тежки санкции. Затова и ЕС поиска реформи в тази посока.

Европейските правителства бавно се опитват да направят своите икономики по-конкурентноспособни. Но резултатите от проучване на глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум показват, че Гърция, Португалия, Испания и Италия се класират в дъното на подреждането заради недостатъчния достъп до финансиране за бизнеса и недостатъчно гъвкавите пазари на труда.

Без икономически растеж обаче е невъзможно да се свие високата безработица, която задушава еврозоната.