Европейската централна банка е „готова да действа“, ако това е необходимо за подпомагане на икономиката на еврозоната, а последните признаци за стабилизиране на пазарите означават, че лихвените проценти се превръщат отново в по-ефективен инструмент, заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги, цитиран от Ройтерс.
Драги посочи, че ЕЦБ разполага с няколко мерки, които би могла да приложи, ако се налага. След изявлението му общата европейска валута поевтиня до 1,333 долара за евро от 1,336 долара за евро, но впоследствие успя да заличи загубите и дори да достигне 1,338 долара за евро.
Според Драги успокояващият ефект на програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации на пазарите, както и икономическите реформи са осигурили елиминирането до голяма степен на извънредните обстоятелства, които подкопаха възможностите ѝ за въздействие върху разходите за заемане на средства от страна на компаниите и домакинствата.
„Успяхме да си върнем по-добрия контрол върху монетарната обстановка в икономиката на еврозоната, което е много важно за осигуряване на адекватен импулс от монетарната политика към икономиката“, каза той.
ЕЦБ остави без промяна основния лихвен процент на рекордно ниското ниво от 0,5% на заседанието си през юни, но обяви, че са били обсъдени много възможности, които би могла да използва, ако икономиката има нужда от допълнително стимулиране.
По думите на Драги икономиката на еврозоната все още е във фазата на корекции, но данните от последните изследвания предполагат известно подобрение, макар и от много ниска база. „През предстоящия период ще наблюдаваме много отблизо цялата постъпваща информация за икономическото и монетарното развитие и оставаме готови за действие, ако това е необходимо“, подчерта за пореден път той.
Председателят на ЕЦБ предупреди, че някои от мерките може да доведат до нежелани последици, но това не означава, че не трябва да бъдат използвани. В миналото ЕЦБ се е позовавала на възможни нежелани последици от понижаването на лихвата по депозитите под нулевото ниво, на което се намира сега, което би означавало на практика, че финансовата институция ще взема пари от банките, за да държи средствата им на еднодневен депозит.
„Има няколко други мерки – стандартна политика по отношение на лихвените проценти и нестандартни мерки, които можем да приложим и които ще приложим, ако обстоятелствата дадат основание за това“, изтъкна Драги. „Ще разгледаме с безпристрастен поглед тези мерки, които са особено ефективни при нашата организационна структура и са в рамките на определения ни мандат“, добави той.
По отношение на ефективността на действията на централната банка при близък до нулата основен лихвен процент, президентът на ЕЦБ отбеляза, че не смята, че „е налице съществено предизвикателство от ниското ниво на лихвата за способността ни да изпълним задачата си за ценова стабилност“.


Закопчаха 46-годишен неправоспособен шофьор зад волана във Варна
Ердоган: Путин иска войната да приключи час по-скоро
Мбапе бил мишена на група за отвличания във Франция
Варна посрещна началника на гръцките ВМС
“Възраждане” избира между пет кандидатури за президентските избори
Земеделието и транспортът са най-уязвими от нарушеното речното корабоплаване
Защо високата доходност по държавните облигации тревожи пазарите
Топлият септември ще даде на Европа повече време да попълни газовите си запаси
Глобалните облигации се сриват, но сме далеч от краха през 2022 г.
Господството на Бразилия при говеждото се сблъска с по-строгите правила на ЕС
Volkswagen е готов да затвори 4 германски завода, за да излезе на печалба
Новият кросоувър на Xpeng беше разкрит преди дебюта
Обща регулация промени правилата за зареждане на електромобили
Пет проблема при Skoda Kodiaq на старо
Малък теч доведе до сметка от 6300 евро за ремонт на Mercedes EQC
Бащата на Ива Михайлова: Осъдиха ме, за да ми вземат бизнеса
Тийнейджъри се сбиха пред служебния вход на парламента, дойде полиция
На Тръмп "изобщо не му пука“ дали Иран ще се върне към мирните преговори
Волен Сидеров ще се кандидатира за президент?
Правите тези неща? Ето защо може да изглеждате слаби пред другите
преди 13 години при 23% лоши кредити, какво очаквате да се случи с банковата система? Защо банките си изтеглиха вложените от тях чужди стредства през последните 2-3 години? В Кипър взеха десетки проценти от влоговете, в България борда пада, защото има 1.5 млрд във фонда за гарантиране и закон, който обещава да се покрият. отговор Сигнализирай за неуместен коментар