Централните банки трябва да изградят доверие преди да действат своеволно

Въпреки че валутния пазар реагира остро на изявлението на Драги, пазарът, на който се търгуват лихвени фючърси, не реагира въобще. Очакванията за курса на еврото в краткосрочен план останаха същите като тези седмица по-рано.

„Бъдещите насоки“ ще бъдат по-успешни, когато „насоките“ всъщност се превърнат в главна цел и когато започнат да излъчват различни сигнали. Централните банкери трябва да убедят пазарите, че ще съумеят да поемат противоположен курс на действие, ако бъде необходимо. Едва тогава инвеститорите ще могат да предвидят кога паричната политика ще бъде необосновано разхлабена и кога може да се очаква период на възходящ икономически растеж, като по този начин те ще бъдат по-уверени в инвестициите си.

Ето защо нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман е на мнение, че „централните банки трябва да си осигурят достатъчно доверие, за да си позволят да действат своеволно“. Академиците наричат тези насоки „Одисейски“, отнасящи се до начина, по който моряците завързват Одисей здраво за мачтата на кораба му, така че само той да може да чуе песните на сирените. Това, което банките могат да направят сега, докато все още върлува икономическата криза, е да ограничат действията си.

Има две особености на този анализ, които са от значение за валутния пазар. Първата е, че изявленията на АЦБ и ЕЦБ в голяма степен оказаха влияние на пазара. Това бе причината курсовете на лирата и еврото да се понижат значително. Втората особеност е, че двете твърдения са в сферата на „загадъчните“ бъдещи насоки, а не на „Одисейските“.

Например, от АЦБ казват, че „по мнение на управителния съвет промяната в очакванията за нивото на лихвения процент не е обосновано от последните развития в икономиката на страната“. От банката искат да кажат, че прогнозите на пазара са били погрешни, но не се споменават точните прогнози. Още по-малко пък известни са инструментите за постигането им.

Управителният съвет все пак успокои, че ще разкрие повече информация на следващото си заседание през месец август. Докато становището на АЦБ раздвижи валутния пазар, то не оказа почти никакво влияние върху краткосрочните лихвени проценти в сравнение с отзвука от становището на ЕЦБ.

Само раздвижването на валутния пазар не е достатъчно за тези две централни банки. Те трябва да повлияят и на пазара на лихвени фючърси, ако искат паричната им политика да се разпространи и върху реалната икономика. Рано или късно централните банки трябва да преминат от слабите „загадъчни“ бъдещи насоки, с които просто описват очаквания бъдещ курс на паричната политика, с която пазарите трябва да се съобразят, към „Одисейския“ подход, чрез който се ангажират твърдо да сменят начина, по който пазарите реагират на промените в икономиката.

Централните банки трябва да „изградят силно доверие, за да постъпват своеволно“ и за да могат техните намерения да се отразят на пазара на лихвени фючърси така, както те оказват влияние на валутния пазар. Ако това се случи, може курсовете на еврото и лирата да се понижат още. Тази промяна би била по-лесно изпълнима от АЦБ за разлика от ЕЦБ. Това пък от друга страна означава, че лирата ще потъне повече в сравнение с курса на еврото. С други думи – последните намерения на централните банки бяха първата стъпка по пътя на прилагането на политиката на „бъдещите насоки“, но бяха и първа стъпка в посока надолу на курсовете на валутите.