Централните банки трябва да изградят доверие преди да действат своеволно

Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) обявиха „бъдещите насоки“ като нов инструмент на паричната политика. Този ход бе голяма промяна в политиката на ЕЦБ. Валутният пазар също не остана безучастен към новината. Според Маршъл Глитър, ръководител на Forex стратегиите в компанията IronFX, това е първата стъпка от очакваните намерения на централните банки. Според него това дава основания да се твърди, че еврото и английската лира може да се обезценят.

„Бъдещи насоки“ означава централната банка да даде ясен знак на пазарите за това какво възнамерява да прави с нивата на лихвените проценти в бъдеще. Такива насоки са с особено важно значение, защото инвеститорите правят планове за бъдещите си вложения не само по сегашното ниво на лихвените проценти, но и на базата на бъдещите лихвени нива. Така централните банки могат да повлияят на очакванията на инвеститорите за пътя на развитие на икономиката, инфлацията и финансовите пазари като цяло. Това ще намали несигурността относно бъдещето и неминуемо ще увеличи степента на поемане на риск.

Най-простият начин да се дадат „бъдещи насоки“ е да се разкрие колко дълго лихвените проценти ще останат ниски. Всъщност това направи и Марио Драги, президентът на ЕЦБ. Той каза, че управителният съвет очаква нивото на основният лихвен процент на банката да се понижи или да стане същото още дълго време. Но се оказва, че това действие беше очаквано от всички и отслаби икономиката в еврозоната.

По-трудният начин да се дадат „бъдещи насоки“ е да се определят предварително необходимите условия, при които централните банки да променят политиката си. Тази стъпка се нарича „условни бъдещи насоки“. Например, през 2009 г. под ръководството на Марк Карни Централната банка на Канада заяви ясно намерението си да запази нисък основния лихвен процент, за да запази ниски стойностите на лихвените проценти като цяло и нивата на инфлацията. Това са и обичайните цели на централната банка.

Тази година Федералният резерв оповести, че ще поддържа текущия курс на паричната си политика до момента, в който инфлацията достигне ниво близко до целта от 2% и докато безработицата остане над 6,5%. За централните банки добавянето на безработицата като допълнителна цел бе истинска промяна. Това обвързва паричната политика с промените в реалната икономика, което е необичайно за централните банки.

Колко успешни са всъщност тези „бъдещи насоки“?

Научните изследвания дават различни отговори на въпроса. „Бъдещите насоки“, които просто предвиждат бъдещото състояние на макроикономическите показатели и курса на паричната политика, която централната банка ще предприеме, явно не са достатъчни.

В академичните среди наричат „загадъчни“ двусмислените насоки. Това са типичните „насоки“, които Драги даде. Дори да беше заявил твърдо, че нивото на лихвения процент ще остане ниско или ще бъде на същото ниво за период, например, от една година, нищо не можеше да промени намеренията на ЕЦБ и никой не можеше да накара банката да затегне политиката си още преди шест месеца.