Задълбочава се поляризацията между Северна и Южна Европа

Гражданите от северните и южните държави-членки на Европейския съюз (ЕС) са противоположно настроени за състоянието на икономиката, сочат резултати от изследване на Евробарометър, цитирани от онлайн изданието EU Observer.

Анкетата е проведена през пролетта и е обхванала близо 32 700 граждани от тогава 27-те страни-членки на общността (Хърватия се присъедини към ЕС от 1 юли - бел. ред).

Общо 80% от шведите, участвали в анкетата, и 77% от германците вярват, че икономиката на страните им ще запази доброто си състояние. За сравнение, оптимисти са само 1% от испанците и по 2% от гърците и жителите на Кипър.

Анкетираните заявяват, че се чувстват изолирани при вземането на решения от институциите на ЕС, сочат още резултатите. На въпроса „Чува ли се Вашият глас в институциите на ЕС?“ две трети от запитаните са отговорили отрицателно. „Не“ са казали 89% от гражданите на Кипър и Гърция.

За Гърция, която е в центъра на дълговата криза в еврозоната от 2010 г., това е шеста поредна година на рецесия. Кипър също успя да договори спасителен пакет в размер на 17 млрд. евро, но голяма част от средствата по него трябва да дойдат от данък върху негарантираните банкови депозити.

Общественото доверие в институциите на ЕС е по-високо от това към националните правителства, но с разлика само от 6%. В прессъобщението към проучването се казва, че сред европейците съществува „огромна доза оптимизъм“. Всеки шести на десет анкетирани описва себе си като европеец.

"Това проучване разкрива степента на промяна в доверието на гражданите към ЕС, и по-специално - в засегнатите от кризата южни страни членки на еврозоната, които изглежда губят все повече вяра в ЕС", коментира резултатите Винченцо Скарпета, политически анализатор в Open Europe.

Въпреки това огромният песимизъм относно перспективите пред икономиката не се споделя само от страните, потърсили спасителна помощ заради кризата. Само 6% от французите са положително настроени, докато 92% са песимистите. Брюксел притисна Франция да намали бюджетния си дефицит по най-бързия начин и да либерализира трудовия си пазар.

Проучването разкрива още, че политиката на ЕС остава с фокус върху състоянието на икономиката в еврозоната, докато проблемът с безработицата е на второ място. Въпреки това всеки втори гражданин на ЕС се притеснява от ръст на безработицата.